Асен Арнаудов

Асен Арнаудов е добър цигулар и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов. Всяка година Културният отдел на немската легация отпуска по две стипендии за следване на даровити българи в Германия. Асен пожелава да отиде да учи там. Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа. Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя. Той им казва да се явят при него след седмица — петък, 15 часа. Двамата отиват при Учителя на посочения ден и час и той ги поканва в приемната си. Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум, защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки. След неговото изказване Учителя се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно — без да е взел нито един лев. Той записа и паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него." Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква. Хазяйката — възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов завършва консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа.

В един хубав пролетен ден след свършване на паневритмията на полянката остават на разговор Учителя и Галилей. След известно време, от другата страна на полянката идват Асен Арнаудов и младата сестра — Весела Несторова. Те не забелязват Учителя и Галилей и Асен започва да я прегръща и целува. Учителя се обръща към Галилей и му казва: „Ако Асен знаеше, че целува прабабата на сестрата, която в този момент се е вселила в нея, и изживява своите неизживени чувства от миналото, веднага щеше да избяга от нея и нямаше изобщо да я целува." След заминаването на Учителя Асен е професор в консерваторията и опитва всичките сладости в живота. По-късно е поканен от персийския шах да заеме длъжността придворен арфист, където дълго време свири. Заминава си от този свят с пробудено съзнание.