Теофана Савова и Марето

Пред стаята на Учителя в дома на Темелко Стефанов седят прави Теофана и сестра й Марето. Понеже коридорът е тесен и пречи на движението, веднъж Темелко им казва: „Защо стоите постоянно тук и пречите на Учителя? Идете си във вашата стая." Тогава Теофана влиза при Учителя и се оплаква, че Темелко ги гони. Учителя заключва стаята си и три дена не приема никого. Темелко се сеща за причината, събира семейството си и почуква на вратата на стаята на Учителя. Учителя им отваря и Темелко иска от него прошка за направената погрешка. Учителя им подава дясната си ръка и всички я целуват. След това ги поканва в стаята, където говорят известно време. Темелко си взима строга бележка и повече не се интересува кой идва, кой влиза и излиза при Учителя. Тези сестри изпълняват някаква задача. Един ден Теофана има да разплита някакви чорапи и не отива при вратата на Учителя. На другия ден пак застава на своя пост. Учителя, като излиза от стаята си, минава покрай нея и казва: „Рекох, вчера ви нямаше на мястото ви."

На Изгрева Теофана редовно стои пред приемната на Учителя заедно със сестра си Марето и Катя Грива. Те охраняват външно Учителя и желаят постоянно да виждат неговия светъл образ. Затова приятелите ги наричат „Слънчогледи", защото както слънчогледът постоянно е обърнат към Слънцето, така и те обръщат постоянно погледа си към Слънцето на живота — към Учителя, към Бога. В душите им грее един благоговеен огън и те постоянно са на пост пред неговия дом. Теофана си заминава на пределна възраст, изпълнена с благодарност, че е имала възможността да бъде постоянно пред лицето на Учителя.