Завръщане на Учителя в София

На 19 октомври Учителя се прибира в София.  От 22 октомври, след прекъсване от около месец, Той започва редовно да изнася беседи. Някой път Учителя дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи. Изглежда, с това иска да покаже на приятелите какъв трябва да бъде редът, по който да продължат събранията в салона, след като той напусне тази Земя.

Веса Козарева отива един следобед при Учителя на разговор. Той отбелязва, че никой не иска да работи за братството, да изпълни Волята Божия. Козарева възразява и тогава Учителя й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на братството и по-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гаврил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други. Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите. Учителя оглежда всички и казва, че в момента братството има много пари. Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал „Изгрев" до жп линията. Да ги разпредели на парцели по един декар и да се даде на всеки изгревчанин по един парцел със съответен нотариален акт. На всеки парцел да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с 3 стаи, кухня, антре, мазе и таван. Всички къщи трябва да образуват концентрични кръгове, в средата на които да се построи салон с библиотека, кухня и дом за възрастни приятели. Така Учителя иска да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример на ред и красота. Тогава никой няма да посмее да го развали, както това стана по времето на комунистическата власт. Братята и сестрите, осигурени материално, могат спокойно да работят духовно. При това предложение на Учителя приятелите се споглеждат и не казват нито дума. Един по един те излизат и накрая Учителя остава само с Беса Козарева. Учителя се обръща към нея и казва: „Сестра, видя ли, че никой не иска да изпълни Волята Божия, да се създаде един хармоничен център на Бялото братство. Аз ще дам Изгрева на други да го застроят и да ви покажат как трябва да се работи, а вие няма да можете и да видите какво е направено, през високите огради, които те ще направят."

Това е поредното и най-голямо непослушание към Бога, което нашите братя и сестри правят, последствията от което и сега носим. Какви са резултатите от това грубо непослушание? Парите, събрани с любов от братята и сестрите, остават неизползвани за целите на Бялото братство. В тях са вложени любовта и доброто желание на братята и сестрите в България, да преуспее делото Божие на Земята, като се създаде едно хармонично братство. След заминаването на Учителя парите стават спънка за братския живот и главна причина за всички разправии и борби на Изгрева. Идва обмяната на парите и Тодор Стоименов, заедно с няколко братя и сестри, цял ден ги гори в печката на брат Ради Танчев. По същото време има много закъсали братя и сестри. Някои искат от Тодор Стоименов по малко средства, като например Кирил Стоянов, печатар в братската печатница, да си купи жилище, но получава груб отказ. Могло е тези наши ръководители да повикат ръководителите на братствата от провинцията, да им дадат по един милион лева, които чрез хората в братствата да ги обменят в банката. Тогава се обменят по 10 000 лева от човек. Така е могло средствата да се запазят и да отидат там, откъдето са дошли — у братята и сестрите. След това те ще ги върнат в калта на братството. Даже да би се получило някакво отклонение, то щеше да бъде много малко и незабележимо. Трябва да спомена, че почти всички братя и сестри от провинцията са честни и всеотдайни в делото. Тази постъпка на братския съвет мъчно може да се извини на този и на другия свят.

Това е първият резултат от непослушанието към Учителя и Бога — за правилното използване на братските средства. След това последва разрушаване на салона и Изгрева, разпръсване на братята и сестрите по цяла София немили-недраги, без салон и елементарни условия за общ живот и духовна работа. Не съдя никого, но жалко, че дотам е стигнало съзнанието на цвета на братството и че още не сме готови за общ живот — живот за цялото. Една малка наглед причина — непослушанието, довежда до фатални последствия в братския живот, които продължават и сега. Какво сме научили ние от Духа на Истината през тия 44 години, в които той излива обилно Словото Божие в нас? Животът ни изпита и показа, че малко сме научили. Това учение — новото, е в приложението и когато го прилагаме и опитваме в живота, то става наша плът и кръв, то става наше знание, от което могат да се ползват всички. Вместо по благодат, сега ние по отрицателен път учим уроците и търсим причината за несполуките и тягостното ни положение във властта, външните хора и условия. Причината за всичко е у нас. Учителя казва: „Докато човек не разбере, че причината за всички неща, които се случват в живота му, е той, никога няма да може да се домогне до истината." Докато ние не създадем едно общество, където всеки един от нас да праща хубави мисли и чувства към другите членове на братството, ние никога няма да имаме успех и траен резултат в усилията ни за постигане на новия живот. Учителя отбелязва, че ако имаме любов помежду си, четем и прилагаме Словото, ще бъдем мощна сила и с топ не ще могат да ни разбият. В разговор Гаврил Величков предлага на Учителя: „Учителю, да направим тук, на Изгрева, братство и да живеем в хармония и мир помежду си." Учителя се усмихва и отговаря: „Как ще направим братство, когато тук още няма братя и сестри. На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа, дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на пътни, заплати и други. Учителя казва, че всяка работа, свършена за братството без пари — безкористно, се благославя. Това е един постоянен капитал, който човек натрупва в невидимия свят. А когато се работи с пари за братството, в своето развитие слизаме по-долу от обикновените хора и разбира се, след това ще понесем съответните последствия.

След завръщането от Мърчаево в разговор пред салона на пейките, в който присъства и Мария Златева, Учителя казва: „Сега трябва да се направи връзка с новата власт — с комунистите. Трябва да има в ръководството брат, който да е свързан с тях. Най-подходящи за тази работа са Никола Антов и Желю Ганев". В друг разговор с Гради Минчев, Учителя поръчва: „Когато дойде Георги Димитров в България, братството трябва да направи връзка с него и да уреди положението си с негова помощ, пред новата власт."

На 10 декември 1944 г. Наталия Чакова разговаря с няколко сестри пред салона. Идват двама непознати, които търсят Учителя. Без да го повикат, той излиза от приемната и ги поканва да влязат в големия салон, където разговарят повече от 2 часа. Когато свършват, двамата непознати си тръгват, а Учителя излиза от салона, целият изпотен, косата му прилепнала за главата, уморен и доста блед. Милка Говедева се приближава към него и му казва: „Учителю, не сте ли добре, да ви помогнем нещо?" Учителя отговаря: „Имах малък разговор с братята комунисти." След това се прибира в стаята си. От този ден здравословното му състояние се влошава. Това са хора от новата власт, които разпитват Учителя във връзка с дневника на цар Борис III и царския архив. 9

Учителя се моли усърдно да не стане това, което е станало преди 2000 години. Той казва на разтревожените братя и сестри около него: „Всичко ще стане, както е определено. Знаете, че всичко предварително е определено и става така, както Бог го е определил. Много бавно стават процесите и трябва да се изчаква." Учителя преживява последните дни на своя живот, сякаш е изправен пред съд, където трябва да отговаря за делата си. В това състояние той съобщава: „Втори път не желая да мина по този път." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 часа, той казва: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши." Българите искат да го разпънат на кръст, но небето не допусна да си навлекат тази страшна карма. В разговор Учителя обяснява: „Втори път Христос няма да бъде разпънат. Който се опита да го разпъне, сам ще се качи на кръста."

Учителя е болен на легло. Обслужва го доктор Дафина Кьорчева. Учителя й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна?"

В беседата „Мога да постигна" от томчето „Заветът на любовта", т. I, държана на 6 декември 1944 г., се говори за преминаването на тъмната зона от заминалите, където крадци ограбват всяка душа, Учителя отбелязва: „Сега гледам, всички сте се престорили, играете някаква роля, като актьори, представяте се, че не можете да ходите. Дойде някой и пита „Де е Учителя?" Чудно нещо, де е Учителя? И аз търся път." Тук той явно казва, че се готви за другия свят, но никой от братята и сестрите не иска да приеме и повярва това. При Учителя идва Васил Бандерски, който има ясновидство, и казва на някои наши братя и сестри, че Учителя ще напусне физическото си тяло. Учителя го приема в стаята си и Бандарски му казва: „Учителю, Вие ще напуснете физическия свят, пожелайте ни нещо хубаво за нашия живот напред." Учителя отговаря: „Пожелавам ви хубави страдания." Бандерски, недоволен от отговора му, промълвява: „Господи, ние и без това имаме толкова много страдания, а и вие ни пожелавате още. Няма ли те някога да се свършат?" Той му отговаря: „Велики условия идат за разумните човешки души, но колцина от вас ще издържат на големите изпитания, през които трябва да минете отсега нататък?"

При Учителя идва Донка Радева, прислужница при Мария Стоянова, за да го пита за изчезналия безследно след 9 септември син на Мария, Борис Стоянов. Донка застава до стълбата. Учителя се показва от горницата и я пита: „Донке, какво правят руснаците?" (Руснаците, които са дошли на Изгрева, искат позволение от братството да си прожектират филм и да се повеселят в салона — да пеят и танцуват.) Донка отговаря: „Играят, Учителю." Савка допълва: „Всичко отива на добре, щом и Донка е дошла при нас." Учителя казва: „Не, работите не отиват на добре. Колко хора са избити при революцията и колко ще се избият сега, за да се получи равновесие на везните."

Няколко дена, преди да си замине, Учителя казва на приятелите, които са в стаята му: „Бетовен, Бах, Моцарт, Исус, Дънов са фикции. Има само една реалност — Първата причина, Космичното начало — Бог."

Гради Минчев е уволнен от казармата и от фронта идва на Изгрева. Учителя излиза от приемната си и тръгва с него в разговор към полянката. Облечен в кожухче, от време на време той кашля. Обръща се към Гради и го пита: „Какво ще правите сега?" Гради отговаря, че ще отиде да доведе майка си, която живее в родното му Габерово. Учителя му казва: „Не се бавете." Става студено и двамата отиват в беседката, където продължават разговора си. Учителя пак му напомня да се върне скоро на Изгрева. На Гради му става много тежко и мъчно. Той забелязва, че Учителя от време на време си слага ръката на сърцето. Гради му целува ръка и се отправя за гарата. Взима влака и отива при майка си. В селото има голяма братска група, която му предлага да остане за по-дълго време, понеже има храна и добри условия. Мъката, която го обхваща при срещата му с Учителя, не го напуска и тук. Той казва на приятелите, че ако майка му иска, може да остане, но той ще тръгне веднага за София. Майка му се съгласява и с него заедно тръгват за София и пристигат на Изгрева. Гради отива при стаята на Учителя да се срещне с него. Дежурен в това време е Борис Николов и не го пуска да влезе при Учителя. На другия ден Гради среща Савка Керемидчиева и Милка Переклиева, които му съобщават, че през нощта Учителя питал за него и майка му Мария.

Ще предам разказа на Милка Переклиева за последните дни на Учителя с някои допълнения. На 19 декември 1944 г. времето е студено и земята — покрита със сняг. Учителя се премества от горницата, като спуска пердетата от прозорците, заключва я и се уединява долу, в приемната си стая. От тази дата той започва да спи в приемната си. Милка Переклиева идва при Учителя и почуква на вратата. Савка Керемидчиева отваря, Учителя я вижда и я поканва да влезе вътре. Той е вглъбен в себе си и почти не говори. Сестрата го пита някои неща, но той отговаря кратко и сдържано. По едно време Учителя става бавно, отива при прозореца, дръпва завесата и посочвайки дворното място зад лешниците, казва: Дук бях предложил да се построи братска обща сграда със стаи за живеене за братята и сестрите, със салон, библиотека, трапезария, а те какво направиха? Оградиха се с телове." Той въздъхва, сяда на стола и добавя тихо: Дова можаха, това направиха." След това Учителя притваря очи и дълго време мълчи. По едно време той се обръща към Милка и промълвява: „Бавен е процесът." Милка не разбира, че това се отнася за периода преди неговото заминаване. След това Учителя я пита: „Ти защо не си на училище?" Тя му отговаря, че е във ваканция и предлага да остане при него да го обслужва. „Може" — отговаря Учителя. Милка иска позволение да се види с майка си и тогава да се върне на Изгрева. Като идва вечерта, тя вижда пред приемната на Учителя много обувки. Седи известно време, като предполага, че някой ще излезе отвътре, но никой не излиза и тя почуква на вратата. Сестра Савка й отворя. В стаята са насядали братя и сестри: Боев, Стоименов, Кръстю, Методи, Василка и други. Учителя поглежда всички и казва строго: „Сега е време всеки да отиде да спи." Милка разбира, че това се отнася за всички, включително и за нея. Тя излиза и отива да спи при сестра Анка Шишкова. Дълго време двете разговарят за състоянието на Учителя. Сутринта в сряда те решават да не отидат на беседа в 5 ч., понеже смятат, че Учителя няма да проведе лекцията, щом е в болезнено състояние.

В 7 ч. Милка отива при приемната и сестра Савка й отваря. Учителя се обръща към нея и отблязва: „Снощи дошли да ме пазят. Пазеха ме цяла нощ. Подканвах ги да идат да спят, а те стояха. Кого пазеха? А тази заран нямаше нито един от тях в салона. Всички, които ме пазеха, спяха, но аз и днес бях на поста си, а те отсъстваха от беседата." Учителя се изправя и въздъхва.

Това е последната му беседа, държана на 20 декември 1944 г. сряда. След кратка пауза Учителя пита Милка колко е часът. Тя му отговаря, че е 7 часът и 15 минути. Той отбелязва: „След малко ще изгрее Слънцето. Една от най-хубавите ми песни е „Изгрява Слънцето". В нея няма нищо излишно, което да се махне, нито може да се добави. Тя е една от най-сполучливите ми песни, песента за изгрева на Слънцето." След пауза той добавя: „Бавен е процесът." Вглъбява се в себе си, унася се и започва да говори и отговаря на някои въпроси, задавани му от невидими посетители. В една от паузите пояснява: „Нивата е засята, жътвата наближава, а все още жътварите са малко." Милка разбира, че

Учителя си прави отчет за работата, която е свършил, и сяда на едно малко столче до него. Той разказва: „Още от първите години на моята работа имах неприятности и спънки. Дори в 1918 г. ме интернираха във Варна, и ме лишиха тогава от възможност да изнасям беседи. Но това, което Бог беше начертал, въпреки всичко аз го изпълних. Тогава беше началото, но днес, когато работата е свършена, когато нивата е засята, никоя земна власт не може да попречи на добрия край на Божествения план. Това, което стана през 1918 г., няма да се повтори днес." Милка предлага на Учителя да си сложи краката на столчето, за да си почиват. Той пояснява: „Няма нужда, когато краката са в хоризонтално положение, Духът се връща по-мъчно в тялото."

Така преминава времето с Учителя, когато към обяд на вратата се почуква. Тя отваря и пред нея стои младеж на име Христо с майка си Василка Иванова, които искат да говорят нещо с Учителя. Милка съобщава това, Учителя се изправя бодро и ги посреща. С треперещ глас младежът го запитва какво да следва в университета. Учителя се вглежда в чертите на лицето му и казва: „Медицина, рекох. Добър лекар ще станеш." Посещението завършва, двамата посетители целуват ръка на Учителя и си отиват.

Сестра Милка забелязва и се чуди защо често сестра Савка застава на колене пред Учителя и го гледа тревожно. От време на време той кашля и си слага ръката на сърцето. Учителя ги поглежда, схваща състоянието им и казва: „Гледайте си работата и не се занимавайте с мен. Няма нужда да идват много хора при мен." Сестра Савка започва да връща всички посетители. На другия ден, четвъртък, към обед, Учителя пита: „Милке, можеш ли да правиш яйца на очи?" „Мога, Учителю." Той й нарежда: „Иди горе и ги направи." Тя, заедно с Маргарита Мечева, прави три яйца на очи и му ги поднася. Учителя изяжда двете яйца, а едното оставя и им предлага да го разделят на три помежду си — за Милка, Маргарита и Савка. Сестрите не докосват яйцето. След известно време Учителя пита: „Разделихте ли яйцето помежду си?" Те не отговарят нищо. След малко Учителя за трети път ги пита за яйцето. В това време Савка отива до „Парахода", а Милка и Маргарита се споглеждат, разделят яйцето на три и изяждат по един дял. Не минава много време и Учителя ги пита дали са изяли яйцето. Двете сестри отговарят, че са изяли своята част. Скоро в стаята влиза Савка и Учителя я пита дали е изяла третинката от яйцето, което им е оставил. Савка му отговаря, че е ходила вкъщи и там е обядвала пържени картофи. Учителя се намръщва, става сериозен и казва: „И сега не разреши правилно задачата си." Той има хубавия обичай винаги да разделя храната си с приятелите, които присъстват около него.

След известно време в стаята остават само Милка и Учителя. Учителя става от стола, намята пелерината, слага вълнената плетена шапка и излиза от стаята. Качва се по дървената стълба в горницата, където е светло, но доста студено. Милка го придружава и влиза заедно с него. Учителя застава в средата на стаята, оглежда я и бавно започва да обикаля всички предмети и ги докосва леко с ръка. По-късно Милка разбира, че Учителя се сбогува със стаята си и предметите, които са му служели толкова години. След половин час те слизат долу в приемната. На масата е натрупано много ядене, донесено от приятелите, но Учителя не желае нищо да хапне. Сестра Милка е приготвила крем какао за своя възлюбен и го предлага на Учителя за обед. Учителя я поглежда строго и казва: „Занеси крема на този, за когото беше определен." Учителя чете мислите на хората и на Милка и става доста неудобно от това, което й казва.

На другия ден, 22 декември, петък, рано сутринта Учителя се подготвя за беседа, но Тодор Стоименов, дежурен при него, му предлага да не отива в салона. Приятелите от младежкия клас се събират и прочитат една от напечатаните беседи. Когато беседата свършва, излизат да играят първите упражнения. Учителя застава на вратата на стаята, запалва лампата на антрето, вижда всички, които излизат от салона, поздравява ги с вдигната ръка и се сбогува с тях. По-късно през деня на Изгрева пристигат ръководителите на братствата от провинцията, влизат при него и провеждат дълъг разговор. Идва и Георги Куртев от Айтос, замислен и мълчалив. Когато тръгва за София, дъщеря му Надка го пита кога ще се върне. Той отговаря, че може да се забави месец, два, а и повече. Вечерта срещу 27 декември Надка Добрева сънува заминалата си майка, която й казва: „Баща ти отиде да изпрати Любовта." Сутринта тя разказва на мъжа си Добри съня, а няколко часа след това пристига телеграма за заминаването на Учителя.

В събота, 23 декември, на посещение при Учителя идват брат Емануил Иванов, Петър Димков и Лиляна Табакова. Те са много настойчиви и чакат дълго пред вратата на приемната. Тогава Учителя се обръща към сестра Савка и казва: „Пусни ги да влязат, но какво ще искат?" Тримата влизат, брат Димков преглежда с лупа очите на Учителя и казва: „Няма нищо, всичко е чисто и ясно." Стоят известно време, сбогуват се с Учителя и си излизат. Учителя пита: „Е, какво видяха?" На другия ден, неделя, 24 декември, сутринта Учителя не отива на утринната беседа. В салона братята и сестрите четат една от печатаните беседи. След свършването й застават пред приемната и желаят да видят Учителя. Той приема само някои от тях, разменя по няколко думи и посещението приключва.

Вечерта при Учителя остават дежурни Савка Керемидчиева, Тодор Симеонов и Милка Переклиева. По-късно към тях се присъединяват Кръстю и Балтова. Нощта минава много тревожно, понеже състоянието на Учителя се влошава. Милка подканва Учителя да хапне нещо. За нейно успокоение той изпива три лъжици айран. След полунощ Учителя се обръща към нея и я пита: „Милке, утре коя дата сме?" Тя отговаря: „25 декемри, Учителю, понеделник". Учителя мълчи известно време и добавя: „Скоро ще се съберат много братя и сестри и голям изпит ще имате всички." След това пита за Гради Минчев, Темелко Стефанов, Пеньо Ганев, баба Мария Минчева, Боян Златарев — хората, които след няколко дена приготвят мястото за полагане на тялото му при лозницата в братската градина. Учителя диша тежко, състоянието му се влошава. Милка и Кръстю излизат да кажат на приятелите, че Учителя е в много тежко състояние. При голямата чешма с надписите Милка среща Борис Николов и Мария Тодорова, които току-що се завръщат от някаква екскурзия в планината, и им казва за положението на Учителя. Борис и Мария влизат в приемната. Милка разбира, че Учителя ще си замине, и отива при Анка Шишкова, където двете плачат дълго.

Сутринта Милка почуква на вратата. Излиза Мария Тодорова и казва, че Учителя е по-добре, има лекари при него и не е удобно да влезе. Лекарите са: Радка Бонева Борова, Стефан Станчев Кадиев и Дафина Петрова Сеат. Учителя диша тежко, кашля от време на време и често храчи. Поставят диагноза, че е болен от пневмония. Повдига се въпрос да се намери добър специалист, който да прегледа Учителя. Борис докарва с кола един от най-добрите кардиолози. Той преглежда основно Учителя, преслушва сърцето му и се обръща към тримата си колеги: „Аз не знам какво е мнението ви за това болезнено състояние, в което се намира пациентът, но за мене господин Дънов страда от сърце." Това е един бавен процес, при който Великият Учител напуща земните условия.

Лекарите измерват температурата на Учителя и като виждат, че е висока, му бият венозна инжекция за подсилване. След това правят млечен компрес на гърба. Вечерта, когато махат компреса и искат да сложат нов, Учителя казва: „Махнете тези заблуди." Той съзнателно заминава от този свят, но допусна братята и сестрите да направят всичко, което знаят от него за лекуване, за да не се укоряват след заминаването, че не са му помогнали. На 26 декември Славчо Печеников докарва известния доктор Пенчо Фъртунков, който е интернист в Банковата болница, и заедно с доктор Дафина Петрова преглежда Учителя. При прегледа той отчита, че пулсът е 67 и бие инжекция „Ултрасептил". Доктор Стефан Кадиев отива на гарата, понеже неговата военна част заминава на фронта. До сутринта остават лекарите Рада Борова и Дафина Петрова. Заедно с тях дежурни са Тодор Стоименов и Елена Андреева.

На 27 декември, сряда, в 2 ч. сутринта при Учителя идват Борис Николов и Мария Тодорова. Учителя лежи на кревата и говори нещо. Борис Николов изважда тефтерчето си и започва да стенографира. Учителя разговаря на руски с някакви генерали, които му задават различни въпроси и той отговаря. Тялото му гори от висока температура и Борис не се отделя от леглото му. По едно време Учителя се надига решително, с особен светъл израз на лицето, повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Едно е важно! Любов към Бога, любов към Бога, любов към Бога. Това е всичко." След това сваля ръката си, отправена за поздрав, и пак ляга. Последните му думи са: „Една малка работа се свърши добре и сполучливо и една голяма започна. Във всичко на първо място туряйте Божественото. Имайте хармония и обич помежду си! Хубаво да се живее, това е важното! Молете се, усърдно се молете! В каком направлении быт будет жить! Хорошо! Да се оформят нещата!" Учителя започва да диша тежко. Борис го изправя и прегръща. Той е полуседнал на леглото. По едно време дишането зачестява, Учителя прави няколко дълбоки въздишки и в 6 ч. без 15 минути напуска този свят.

Вестта за заминаването на Учителя се разнася мълниеносно по целия Изгрев. Веднага идва баба Мария Минчева, затваря очите на Учителя и го преоблича. Събират се много братя и сестри, облечени в бели и розови рокли и пеят през сълзи братски песни.

Преди заминаването си Учителя казва: „Аз съм дошъл за 120 години на Земята." Мълчи малко и добавя: „Ако си замина на 80 години, останалите 40 години ги оставям за братството." Да, това беше времето, което измина много бързо. Блажени са онези души, които използват правилно това време за постигане на хармония в Братството и живота и придобиване на ценни опитности на душата при свършване на работата, определена от Бога.

След заминаването на Учителя всички се чудят къде да бъде положено тялото му. Боян Боев веднага се сеща, че Учителя е говорил по този въпрос. Изважда тетрадките със стенограмите си, започва да ги прелиства и намира един разговор, в който Учителя казва: „Ето едно добро място за почивка." На това място в градината Учителя често ходи, сяда на стол, наблюдава Витоша и природата и се пече на слънце. Братята веднага искат разрешение от властта да положат тялото на Учителя на това място. Управниците категорично отказват. Тогава решават да се обърнат към Георги Димитров, който по това време е в Москва, за да реши въпроса. Написват телеграма до него, под която се подписва доктор Иван Жеков, и я занасят в Централна поща. Служителят, който обслужва телеграфа, е наш симпатизант. Няколко дена в Украйна има силна буря и връзката с Москва е прекъсната. Пред чиновника на масата има куп неизпратени телеграми. Неочаквано се обаждат от Москва и съобщават, че връзката е възстановена и могат да приемат. Служителят посяга, взима първата попаднала му телеграма, адресирана до Георги Димитров в Москва, и я пуска. Тя има следното съдържание: „Другарю Димитров, вероятно си спомняте за името на Петър Дънов, който Ви направи услуга, като Ви спаси от полицията, като Ви преоблече и пусна да минете през неговата стая. Той сега почина. Молим да разрешите да бъде погребан на Изгрева, където живееше." Веднага след като подава телеграмата, връзката отново прекъсва. Първата телеграма, която се получава на 30 декември от Москва, е от Георги Димитров, в която се съобщава, че той разрешава погребението на господин Дънов да стане на Изгрева. Чиновникът я записва и връзката с Москва пак прекъсва за повече от седмица. Получената телеграма трябва да се занесе при министъра на вътрешните работи Антон Югов, за да даде разрешение за погребението. На Изгрева са дошли много хора от цялата провинция и когато съобщават, че Георги Димитров е дал разрешение и че телеграмата трябва да се занесе на Антон Югов да се вземе заповед от него, един непознат за нас приятел, ятак на Антон Югов, иска телеграмата, занася я в министерството и донася заповед с подписа на министъра и печат за поставяне тялото на Учителя в желаното място. Така Учителя свърши всичката онази работа, която беше невъзможна за нас, за да се положи тялото му в Братската градина.

Боян Златарев е добър дърводелец и често прави поправки на пейките и масите пред салона и в кухнята. От закупения дървен материал остават доста дъски. Отива при Учителя и го пита какво да прави с тях. Учителя му отговаря да ги остави на тавана на малкия салон, защото ще дойде ден, когато ще му потрябват. След заминаването на Учителя той сковава набързо ковчег, в който поставят тялото и го излагат в големия салон, където престоява 5 дни, за да могат приятелите да се простят с него. Васил Бандерски вижда във видение Учителя на катедрата. В това време тялото му е в ъгъла на салона. Учителя му казва да извика Темелко Стефанов да му благодари за квартирата, която му е дал. Темелко идва в салона при тялото на Учителя. От лимона, който е до ковчега, се появява лицето на Учителя, излиза в целия си ръст, поздравява с ръка Темелко и изчезва нагоре през покрива. Учителя не забравя никого, за всичко благодари и дава своята бащинска подкрепа.

Кръстю Христов предлага да се направи стъклен ковчег, а Алфиери Бертоли — да се отлее бетонов гроб. Гради Колев обръща внимание, че Учителя е против паметниците и гробниците и Боян Златарев е разрешил най-добре въпроса с един скромен дървен ковчег.

Срещу пловдивските бараки, където е квартирата на Гради Минчев, в къщата на Минчо Сотиров живее една чехкиня, на име Милка, която е говорещ сензитив и прави лесно връзка с невидимия свят. Вечерта след заминаването на Учителя на 27 декември, Гради отива в дома на Петко Епитропов — ръководител на Софийското братство, по някаква работа. В неговия дом се събират всички ръководители на братствата от провинцията, дошли по повод заминаването на Учителя на сеанс, на който чехкинята Милка щяла да предаде нареждания от него. Гради вижда, че стаята е пълна с приятели, решава да си тръгне, но няколко от ръководителите го карат да остане. В стаята са само двама от Изгрева — той и Боян Боев. Всички сядат и сеансът започва. Гради си затваря очите и понеже знае, че тембърът на гласа не се изменя след заминаването на човека, следи да чуе, дали ще се яви гласът на Учителя на сеанса.

Милка изпада в транс и чрез нея започва да говори Учителя: „Рекох, аз преди шест месеца изтеглих всичките си духовни сили и се подготвих за заминаването си." Гради чува, че гласът и тембърът е същият, както той го е слушал много пъти от Учителя — няма никаква разлика. „Аз си взех всичките богатства и ги занесох на една ненаселена планета, която се намира между Слънцето и Меркурий. На нея в бъдеще ще бъде седалището на Бялото братство. Там ще отидат всички будни души, които ръководят новия живот на Земята. Там ще бъда и аз. Аз напуснах Земята, като си взимам тялото и го оставям на специално място, за връзка между мен и вас. Оставих ключовете, та като се освободите, да си отключите и дойдете при мен. Когато дойдат духовете при вас, да не минават през оградите и прозорците, а да ги пускате през вратата, за да не ви правят пакости."

След заминаването на Учителя към обед идва една джипка, от която слизат трима военни и се отправят към салона. Те срещат Ради Танчев и го питат: „Къде е Дънов?" Ради нищо не им казва, но ги завежда в големия салон, където е положено тялото на Учителя. Военните са дошли да го арестуват и отведат със себе си. Като виждат, че той си е заминал, един от тях казва: „Този човек е умрял, за да не ни даде своите показания." Те пускат версията, че Учителя се е отровил. Нашите трима лекари, които лекуват Учителя — Рада Бонева Борова, Стефан Станчев Кадиев и Дафина Петрова Сеат, правят декларации, заверени нотариално, за протичането на боледуването и заминаването на Учителя.

На 27 декември времето е студено и в 7 ч. сутринта температурата е минус 12 градуса. На 30 декември, когато се получава заповедта на Антон Югов за погребването на Учителя в градината, брат Найден Найденов и Славчо Печеников размерват и означават с колчета къде трябва да се копае. На другия ден рано сутринта Гради Минчев и брат му Атанас взимат търнокопи и белове и отиват да копаят гроба. Гради поканва Боян Златарев да му помага, но се оказва, че той има някаква работа. Минава Васил Бандерски и се скарва с Гради, че копаят гроба на Учителя. Гради спира за малко работата, поглежда го и нищо не му казва. Бандерски стои известно време, обръща се и си отива. Минава Стефан Деветаков, когото поканват да им помогне, но той отказва под предлог, че не иска да си навлича такава тежка карма — да копае гроб за Учителя. При Гради се събират Пеньо Ганев, Темелко Стефанов, Симеон Костов и други от Мърчаево, Тодор Георгиев Чернев, ръководител на братството в Кортен и аз. Температурата е минус 7 градуса. Земята — замръзнала повече от 40 сантиметра, а снежната покривка е около половин метър. Минават много приятели, повечето от които ни критикуват, че копаем. Гради им отговаря: „По-хубаво ли е да дойдат гробарите, пияниците, да псуват и копаят, когато ние бавно и с любов ще свършим работата."

Чернев предлага да се направи тракийско — старозагорско погребение. След изкопаването на гроба забиваме 6 кола, съединени два по два с по една греда и отгоре нареждаме дъски, върху която платформа се положи ковчегът.

За погребението на Учителя идват много хора, повечето непознати за нас, макар че управниците забраняват да се съобщи по радиото за неговото заминаване. От цяла България идват да се поклонят на Учителя и да му благодарят за добрините, които той им е направил в живота. Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три пъти полянката, на която играем паневритмия, за да се направи връзка с трите свята — физическия, духовния и Божествения. Изпява се любимата песен на Учителя „Аум" — 4 пъти и от навъсеното небе се показва Слънцето. Аум, това е троицата според разбиранията на църковния канон — Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. За нас това е великата вътрешна същина на Учителя Беинса Дуно, в тялото на Когото са се вселили Божественият, Христовият и Господният Дух на Силите и са създали най-благоприятните условия чрез него да се предаде Словото Божие на българите. „Аумен" от песента „Аум" значи „Тъй да бъде", „Да бъде Волята Божия на Земята" и тя ще се изпълни.

„Аум", това е Исус, или на еврейски Ешуа — Учителя, Когото Бог поставя да ни учи от вековете, от създание миpa. To е символ на първородния син на Бога — Христос, който никога не е разпъван и създава всичко в света. Учителя отбелязва, че преди 2000 години евреите не разпнаха Христа, а грешния Адам, който се всели в тялото на Исуса. Този принцип съдържа в себе си формативните, позитивните, козативните и воативните сили. Това е великата интелигентност — връзка между всички същества, великото, което наричаме „Амен" или „Амин" или както индусите го наричат — „Аумен", персите „Аман", египтяните го познават с името „Амон", а евреите „Иехова-ияве". Българите казват „наяве". „Аум" значи „Да бъде светлина в света, в умовете на всички същества. Да бъде Бог в нас".

Братята и сестрите в редици един след друг по направените тесни пътеки в дълбокия сняг идват на мястото за полагане тялото на Учителя. Слагат ковчега на земята. Направи се молитва от присъстващите, наредени в кръг и спуснаха ковчега в широкия гроб. Гради слезе долу, за да сложи капака. Постави шише с написан пергамент, на който се обяснява кой е Учителя, датата на раждането и заминаването му и дейността в България. До краката му постави един буркан със зехтин, в който на книга имаше нещо написано. Главата на Учителя е поставена високо и се наложи да се извади капакът навън и Гради махна възглавниците, поставени там и затвори ковчега. Подадоха му трите греди, които постави напреко в дупките, приготвени за целта, и отгоре нареди дъските. Той излезе и всеки започна да хвърля бучка пръст върху дъските, според обичая откъм краката на Учителя. Приятелите се оттеглиха в салона на топло. Останахме неколцина: Гради, Атанас, Пеньо Ганев, който прави няколко снимки, Темелко Стефанов, Тодор Ченев и аз. Засипахме гроба. Взехме инструментите за да отидем в салона на топло, когато в гроба се чу доста силен пукот и шум. Предполагам, че Учителя дематериализира тялото си.

Една сестра е арестувана от комунистите и затворена в килия в затвора. Рано сутринта на 27 декември тя сънува ясен сън. В светла картина вижда, че на една маса седят 24 старци, които разлистват и четат някакви дебели книги, в които са записани съдбите на хората. От Земята към тях се присъединява още един старец и сяда при тях. След няколко дена тя научава, че на тази дата си е заминал Учителя.

Какви са резултатите от второто проявяване на Бога тук, на Земята, във физическо тяло, създадено в България. Учителя идва на Земята, когато човечеството е достатъчно напреднало в духовното си развитие и е годно да чуе, разбере и изпълни Волята Божия. Човечеството започва своето развитие от коляното на Авраама. По времето на Мойсей то е на 5 духовни години и му трябва много строга дисциплина, за да може да се възпитава и учи на ред. Мойсей среща големи мъчнотии, за да се справи с непокорните и твърдоглави евреи. По времето на Христа човечеството достига 10-годишна възраст и минава през пубертета на своето развитие. Тогава то изразява силно своите низши чувства, в резултат на което разпъва Христа. По времето на Учителя човечеството е на 15 години, със силни възвишени чувства, дълбоки изживявания и будна мисъл. Като влезе в шестата раса, която ще трае 365 000 години, и приживе тоя период на Божествената Любов, то ще стане пълнолетно на 21 години. Тогава хората ще бъдат много разумни и крайно интелигентни. Когато премине и през Седмата раса на своето развитие — на Божествената Мъдрост, която ще трае пак 365 000 години, и завърши този период, то ще стане на 33 духовни години, което е зрялата слънчева възраст. Тогава то ще завърши един от етапите на своето развитие, след което ще започне нов цикъл.

Учителя обяснява, че Земята не е място за живеене, а място, където Бог изпраща най-непокорните, твърдоглавите и непослушните духове за изправяне: „Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее. Човек, щом е на Земята, той е само на изпитания. След като го изпитат, пращат го на друго място." (64) В своето обширно Слово, изнесено пред школата, Учителя отбелязва: „Аз вас избрах, а не вие мене." Има и беседа с такова заглавие. „Не е въпросът защо аз съм ви избрал, по-важното е дали ще използвате това. Във време на тези упражнения, дето се срещаме само духовно, гледайте да бъдете в силно молитвено настроение." (65, с. 19)

Учителя е избрал да работи на Земята с най-твърдите, най-непослушните и самостоятелни души, които само той умее да вкара в ред. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако то се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде лесно." (68, с. 47) Неговата Велика Любов стопява всички стари прийоми и разбирания, които спъват душите в тяхното еволюционно развитие и им показва единствения тесен и труден път към усъвършенстване и реализиране на съкровените им копнежи и идеали. Учителя познава отлично човешките души и техните желания и стремежи и ги храни със съответната необходима храна. Затова всички, които са в непосредствена близост до него, намират утеха и разрешение на мъчните си въпроси. Неговата мистична чистота и голямо сърце, изпълнено с Божията Любов — за благото на всички същества, привличат като магнит душите и около него непрекъснато има множество хора, главно от света, които обикновено идват да му благодарят за помощта, която той им оказва. Те слушат съветите му и отиват да ги прилагат в живота. Това е едно постоянно движение на видими и невидими същества, които влизат в контакт с неговия дух, възприемат необходимите енергии, които той обилно раздава на всички нуждаещи се, жадни за Словото души. Той е неизчерпаем извор на знания и светлина.

Школата на Учителя е строг вътрешен университет и щом някой влезе в нея, започва веднага да държи сериозно изпити. Които имат силна воля и желание да учат, издържат тези трудности и остават в школата. Други научават нещо от Учителя и отиват пак в света, за да приложат наученото и да придобият съответни опитности. Учителя отбелязва, че неговата истинска Школа е на небето и в нея всички са ученици, а тази на Земята — на Изгрева, е една забавачница за малки деца, които се учат как да пристъпват в духовния живот. Каква е привилегията на учениците, които живеят на Изгрева и работят за Бога? „Вие в един ден минавате тук, на Изгрева това, което за една година се минава в света. А за една година вие минавате това, което в света се минава за 100 години." Животът на Изгрева е крайно интензивен и напрегнат, защото вътрешният огън на душите е голям.

Броят на постоянното присъствие на братята и сестрите на Изгрева почти не се променя, като се спазва отношението 1:2 в полза на сестрите. В братството сестрите са 2/3 от учениците и когато са разумни и съсредоточени, създават най-добрите вътрешни условия за духовна работа в Школата. Тогава те проявяват Любовта, която е най-важното условие за правилното разбиране и прилагане на Словото в живота.

Ще ви приведа един пример, даден от Мария Тодорова, отнасящ се за хората в братството на Изгрева. Един ден, преди започване на паневритмията, Учителя разговаря с един симпатизант на братството за своите ученици, които са пръснати по целия свят. Тогава неговият събеседник го пита: „Ами тогава какви са тези, които сега се готвят да играят паневритмия и представляват братството на Изгрева?" Учителя оглежда братята и сестрите, които се нареждат в кръг за паневритмия, и казва: „Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото, а жените ще изпълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази школа. Моите ученици не са тук, на Изгрева, те са в света и те населяват от началото до края цялата Вселена. Те са тези, които движат живота на слънцата и живота на Вселената."

След заминаването на Учителя имахме богата възможност да видим и опитаме проявите на някои от живеещите на Изгрева при последвалите борби в братството.

Всички души, които Учителя е призовал в школата, имат точно определено място в братския живот и определена функция, която всеки индивидуално трябва да изпълни. Всяка душа е една нота във великата музика на живота, заема своето определено място и звучи в консонанс с всички ноти около нея. Това е една велика симфония, която се изнася тук, на Земята, повече от 40 години, дирижирана от най-вещия диригент. И след заминаването на Учителя симфонията продължава да се изпълнява, но вече главно в своите минорни гами. Всички, които се привличат от този велик магнит на Любовта, живеят и работят с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си.