Заселване на Изгрева

През 1920 г. Учителя и Начо Петров отиват на разходка в Борисовата градина, до така наречената Баучерова поляна, днешния Изгрев. Преди да стигнат края на гората, те често спират на една поляна, която Учителя нарича Червения салон. На нея правят молитва, почиват известно време и след 15 минути ходене излизат на открито на Баучеровата поляна. Тази поляна — Червеният салон, е същата, на която сега ние играем Паневритмията, близо до сградата на телевизията.

На 21 март 1921 г. италианецът Алфиери Бертоли построява първата палатка на Баучеровата полянка, с която поставя началото на заселването на Изгрева. В палатката по-късно влиза да живее брат Методи Константинов. На тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева на Слънцето и Учителя изнася беседи.

На 22 март 1922 г. за пръв път там се посреща първият ден на пролетта. На поляната се събират старото и новото поколение на братството. Възрастните са богати, заможни и с установени разбирания. А младите — зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителя се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обяд. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и той започва да живее в нея.

По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други и се образува един парцел от 40 декара, на който започва да се застроява Изгревът. Учителя иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма. Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото като най-добър проводник. Учителя лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на Стоянка Илиева като образец.

От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г. събор на Изгрева започва с военна блокада, организирана от враговете на братството, но чрез намесата на Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-председателя Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално. Построен е палатков лагер, който е побрал над хиляда братя и сестри от провинцията. Този голям и хубав събор пробужда в умовете на братята и сестрите идеята да се направи братски салон на Изгрева. Възрастните са против тази идея, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова предпочитат салон по-близо до тях, към центъра на София.

Учителя прекарва зимата 1926/27 г. в построената от братята приемна. В 1927 г., един месец преди Петровден, от айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури. Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителя казва, че са „души в почивка". Какво значи това? Това са същества, на които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот на високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи. Инженер Слави Николов изработва план за построяване на салона на Изгрева. Когато групата строители идват на Изгрева, за да строят салона, се оказва, че няма достатъчно събрани средства. Тогава двама от братята си свалят сламените шапки и обикалят всички присъстващи — кой колкото може да даде от сърце за строежа. Шапките се напълват с пари, събира се една сума и строежът започва. Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за салона. Чорапът се напълва с пари. Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по часовник. Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 г., петък, салонът е готов. Макар че дограмата не е сложена, Учителя изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителя сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън, наредени покрай прозорците.

Учителя предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди. Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена.

Така школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите.

След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г., при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени. Много пъти след събора Учителя, Иван Жеков и Ради Танчев правят почистване. Ради взима под наем една кола с помпа и маркуч. Доктор Жеков помпа, Учителя държи маркуча и мие, а Ради събира боклуците. Така тримата възстановяват реда и чистотата. Много жалко, че приятелите на Изгрева нямат будно съзнание и не всякога се сещат да помагат и чистят.

При един разговор на Учителя с Наталия Чакова и Галилей, последният запитва: „Защо трябваше да ходим на толкова много места, да сменяме салоните, а не дойдохме направо тук, на Изгрева?" „Можело, но не е могло — казва Учителя. — Слънцето изведнъж ли изгрява? Първо се зазорява. Явява се зората, изгрява Слънцето и минава дълъг път, докато стигне до зенита. Салонът на Изгрева е зенитът на работата ни. Докато се стигне до Изгрева, аз зная колко трудности съм срещнал, за да преодолея семейните, обществените и други предубеждения на учениците." Виждаме колко труден и велик е пътят на Учителя, отдаден за благото на човечеството.

Един ден след направата на салона на Изгрева Учителя поканва ръководителите на братствата на разговор в приемната си. Денят е слънчев и горещ и затова отварят прозорците, за да се проветрява. Разговорът продължава почти до обяд. Случва се така, че братята и сестрите са заети и няма кой да сготви общ обяд. Като привършват разговора, Учителя се обръща към своите гости и им казва: „Аз ви поканих на тази среща, но сега е обяд и трябва да ви гостя с нещо. Какво искате да ядем?" Един брат от присъстващите се обажда: „Баница." „Добре" — казва Учителя. Подир малко през отворения прозорец в стаята долетяват три тави с баница и застават на масата. Всички учудени гледат това явление и мълчат. Учителя слага една престилка, взема нож, нарязва баниците и раздава по едно парче на всеки. Казват обща молитва и обядът започва. Като се нахранват, завършват с обща молитва. Обядът преминава в пълно мълчание. Тогава Учителя казва: „Сега трябва да платим за баниците". Изважда три монети по 50 лева и слага във всяка една от тавите по една. Скоро след това тавите се вдигат и излитат през отворения прозорец. (Разказано от Стамат Михайлов от Търново.)

От 1922 г. — създаването на школата, беседите на младежкия клас се изнасят в сряда от 19 ч., а общият клас — в четвъртък от 19 часа. От месец март 1924 г. Общият клас започва да се събира в сряда от 19 ч., а младежкият — в неделя от 19 часа. След 19 март 1927 г. на Изгрева класовете заемат своите места и утринните слова са в неделя в 5 ч., неделните — в 10 ч., общият клас — в сряда в 5 ч. и младежкият клас — в петък в 5 ч. сутринта.

Младежката група и лично Мария Тодорова, която вечерно време свири в едно нямо кино, за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин. Учителя приема предложението им и беседите почват на Изгрева точно в 5 часа. Общият окултен клас започва в 5 ч. сутринта от 28 март 1928 г., а младежкият клас — от 27 април 1928 г. От 21 октомври 1930 г. започват утринните слова в неделя, в 5 ч. Школата се разраства. Съборите и съборните беседи са посещавани от над 1200 души. Това са оглашените, които харесват учението и търсят светлината. В школата има честни, предани и вглъбени в Словото същества, за които всичко са Учителя, Словото и Школата. Една такава сестра е Анка Шишкова — Миличката. Тя има отлична обхода с всички приятели. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата, цялата става на слух и не вижда околните. Някои я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя. Тя дори не ги усеща и продължава да слуша съсредоточено. Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят.

В неделните беседи и общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в младежкия клас — 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителя има и една най-вътрешна школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела посещават планетите и Слънцето. Трима от тях са: Савка, Никола Гръблев и Неделчо Попов.

При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната школа до Слънцето. Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителя с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост, която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото.

Голямата храброст на Никола Гръблев, с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си. Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него.

Веднъж в общия клас Учителя дава задача на учениците всеки да отиде до Слънцето за осем минути и половина и да се върне обратно на Земята. Всички се концентрират, вглъбяват се и след определеното време Учителя отбеляза, че никой от класа не е изпълнил задачата да отиде на Слънцето. След няколко дни на Изгрева идва една сестра от провинцията. Учителя я посреща и й казва, че я чака да дойде, за да изпълнят заедно задачата за отиването на Слънцето. Влизат в приемната на Учителя, сядат на два стола, концентрират се и тръгват. Учителя я пита: „Къде искаш да отидем най-напред? Хайде да отидем на Юпитер." Отиват на Юпитер, след това на Венера и стигат до Слънцето. След известно време се връщат в телата си и Учителя я моли да разкаже това, което е видяла. Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителя отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания."

Учителя има специален клас на сестрите, наречен „Клас на добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.

В беседата „Пътят на ученика" Учителя разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, с. 15)

В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителя изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В 10 ч. Учителя държи „Неделните беседи" за старозаветните хора, които идват от света със своите житейски проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване, в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителя говори пред общия клас, съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадени природата и Слънцето, и методите за използване на животворните им сили. В петък, шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителя определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж, нито жена, а ученик на Бялото братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд до петък на обяд, което е важно условие за правилното възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот, който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Както всяка машина спира след продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.)

Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово!" (27, с. 86) „Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател?" (19, с. 25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите — не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с. 26) Учителя отлично се справя с тази мъчна задача — да преведе Божествените Закони на подготвения, но още недоразвит български език. Всяка дума в беседите му е поставена на своето място и така писана и прочетена, тя ни свързва с онзи Велик Дух, който е дал Словото — с Бога. „Не изопачавайте истината! Не изопачавайте и моите думи! Не лъжете в мое име, не позволявам това. Помнете: който лъже в мое име, нищо няма да остане от него. — Тъй казва Учителя. — Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в мое име. Не лъжете в името Божие. В школата не се позволява абсолютно никаква лъжа." (47, с. 6) Той обяснява, че всяка грешка, която правим със Словото, трябва да се поправя с хиляди години, но и ние ще отговаряме за всяко нарушение. Словото е огън. То е подготвяно милиони години и е велико изявление на Бога.

Учителя отлично вижда и знае докъде е стигнало съзнанието на съвременните хора и какво може да се очаква от тях. Той предупреждава: „Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат новото учение? Те могат да го купят, но за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. от стария порядък." (46, с. 119)

Учителя разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: Ако думите ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77)

И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота. Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с. 252)

В един разговор с братята и сестрите Учителя казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от неделните, общия клас, младежкия клас, съборните беседи и всички беседи, изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителя е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години.

Една сутрин Учителя, наметнат със своята гълъбова пелерина, разговаря пред салона с Димитър Звездински, който по това време учи и говори добре есперанто. На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителя разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия по улицата Христос, се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане, той е пак нисък на ръст. Учителя му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло — това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си.

Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка — „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа, и я изхвърлят. Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата на Духа над нас. След една беседа Учителя иска от Йорданка Жекова да му донесе превода от стенограмата, за да прочете за какво е говорил. Сестрата казва: „Учителю, нали вие говорите беседите?" Той й отговаря: „Духът чрез мен изнася Словото Божие." Йорданка отива при стенографките и му донася разшифрованата стенограма от последната беседа.

В края на зимата през 1930 г., в 10 ч. сутринта, Учителя държи беседа, от която приятелите не запомнят и не разбират нищо. Навън е ясно, топло време и капчуците капят. Над Резена на Витоша има малко бяло облаче. След свършване на беседата, като излизат от салона на двора, Учителя пита приятелите: „Разбрахте ли беседата?" Братята и сестрите отговорят, че беседата е много хубава, но не са я разбрали. Учителя им пояснява, че те са били издигнати на много високо място и в това време в салона са присъствали същества от края на Вселената, които отлично са разбрали беседата. Облачето, което се вижда над Резена, им служи като аеродрум, откъдето те ще отлетят обратно към Вселената.

В дните, когато Учителя изнася беседа в салона, приятелите бързат да отидат сутринта рано, преди 4 ч., за да заемат място, което желаят. Една сестра от Изгрева се събужда и чува да се пеят братски песни в салона. Тя се облича набързо и тръгва, като предполага, че е закъсняла за беседа. Като пристига, тя вижда, че салонът е тъмен, а часът е 24. Връща се пак в бараката и отива по-късно на беседа. По този повод Учителя казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата си, но те са отдавна заети. Още в 24 ч. през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие. Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ.

Друг път същата сестра, като отива на беседа към салона, вижда, че откъм беседката на поляната за играене на паневритмията към салона се движи човек със синя тога. Тя познава в него лицето на Христос. Той влиза в салона и сяда на края на сцената. През всичкото време на беседата сестрата го наблюдава седнал на сцената. Когато беседата свършва, се казва обща молитва, Христос изчезва. Учителя излиза, а тя се забързва и му казва: „Учителю, Учителю, искам да ви кажа нещо много важно." Той я поглежда: „Кажете какво искате, сестра?" „Учителю, видях как в салона дойде Христос и през цялото време слушаше беседата. Когато тя свърши, той се изгуби някъде." Учителя я пита: „Ами ти позна ли го, той ли беше?" „Да, беше Христос със синята тога." Учителя й отговаря: „Е да, е да!"

В школата на Изгрева се събират хора с най-различни характери, величия от миналото, затова трудно се хармонират. Само присъствието на Учителя с неговата велика любов стопява противоречията. В разговор Учителя обяснява, че всички ние сме представители на някоя държава или племе, населяващи Земята. Както всички тези държави и племена не се разбират помежду се, така и ние проявяваме известна дисхармония. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно. България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото учение. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни. Казвам, откак съм ви събрал в класа, по-добри хора от вас не съм виждал. Защо? Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) Учителя търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създава условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева, отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети — със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение?" Тогава Учителя ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителя казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора, но по-добри от вас няма в България. Даже всеки един от вас струва повече, отколкото целия български народ. Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54) Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света.

В общия окултен клас Учителя задава въпрос: „Кой е най-високият връх на Земята?" Всички отговарят, че Еверест в Хималаите е най-високият връх. Учителя уточнява: „Най-високият връх на Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога.