Салоните, в които Учителя изнася своите беседи

Първите лекции Учителя започва да изнася в дома на Петко Гумнеров. От малката стаичка на улица „Опълченска" № 66 той говори при отворен прозорец, а братята и сестрите слушат, изпълнили стаичката и правостоящи из целия двор. Когато братството се разраства, намират един салон на улица „Раковски" и „Граф Игнатиев". Той е малък, със столове, наредени амфитеатрално, в който стават спорове кой да ръководи и заема първо място. На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителя се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие." След това простира лявата си ръка напред и казва: „Знаят ли онези там 7 гръмоотводи — Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях? И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават." Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г.от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата. Учителя спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се, най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в братството.

Маркова от братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци. Тя го отстъпва на Учителя, за да изнася беседи през 1922/23 година. В този салон Учителя не допуска никакво отклонение от правилата на школата и при строг ред и дисциплина създава „Младежкия клас".

Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: „Тук трябва да има ред и порядък. Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя. Следващата неделя, 14 януари 1923 г., Учителя извиква Тодор Стоименов, подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде на беседа и вместо нея да се прочете пред класа това писмо. Стоименов отива, съобщава поръчението на Учителя, отваря писмото и казва: До е само от три реда." След това го прочита: „Когато Любовта царува, смут не става! Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава, когато Истината грее, плодът цъфти и зрее. Иаве Ива Шела Шелу." Това кратко писмо на Учителя въздейства на класа много по-силно от една беседа и охлажда горещината в главите на някои наши братя реформисти. Веднага се дава музика на този текст от Учителя и става братска песен. Когато питат Иван Кавалджиев за автора на песента, той отговаря: „Текстът и музиката са от Учителя."

През учебната 1922/23 г. Учителя използва и немския салон „Тур ферайн" на улица „Гурко", който е нает за изнасяне на беседите. Той е много удобен и в него се провеждат беседите на общия и младежкия клас, както и неделните беседи. Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14. В кратко време те построяват много хубава сграда , в която всички се чувстват свободни. Тя просъществува до 1925 г. Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота си и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.

По-късно Учителя втори път не отива на беседа, а праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон. Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата. Веднага го смъкват най-грубо от катедрата. С тази постъпка те дават израз на своето желание да застанат на мястото на Учителя и да говорят вместо него. Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе. Той казва: „Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли? Божието Слово е и мое. Като Го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря." (27, с. 144) Така Учителя дава един педагогически урок на Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.