Трудности в школата

Започва работата на школата, ръководена от Учителя. Нейният път е труден и пълен с изпитания и страдания за учениците, а също и за Учителя. Тъмните сили всячески се мъчат да спрат нейното развитие, даването и възприемането на Божието Слово на Земята. Както природата е осеяна с много красиви и ароматни цветя, така и животът е осеян с човешки идеи, които понякога отклоняват съзнанието на учениците от правия път и те се отдалечават от източника на живота — от Бога. Под въздействието на комунистическите, анархистическите и толстоистките идеи много от нашите млади приятели от втория ешелон, които е трябвало да присъстват в клас и да участват в попълване на аурата на духовното тяло на Учителя, чрез което да се дава Словото на Земята, се отклоняват от школата и отиват в провинцията да правят комуни. Учителя е недоволен от тяхната постъпка, но ги оставя да направят своя опит и да извадят съответната поука. Много от младите приятели, които отиват в комуните, се разболяват и си заминават от този свят. Почти всички комуни пропадат. Постепенно всички комунари започват да се връщат в школата при Учителя и редовно да посещават беседите. Един брат, който взема участие в организирането на почти всички комуни, след тяхното пропадане отива при Учителя и го пита: „Учителю, защо не успяха комуните, които ние създадохме с такава голяма любов, вдъхновение и безкористен труд? Отначало всичко вървеше добре, докато имаше храна и средства. Но щом се явеше някоя трудност като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната, и тя преставаше да съществува." Учителя отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ. Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим.

Явява се и втора трудност в школата. Младите, които идват при Учителя, не искат да учат, а само да слушат лекциите му, да напълнят по една раница с отпечатани беседи и да тръгнат да проповядват новото учение в България. Учителя спира това залитане, като им казва, че те трябва да знаят светските науки отлично, за да могат да разберат добре и Словото, което се проповядва в школата. Светската наука е основа на знанието. „Ако светската наука не знаете и не разбирате, как ще разберете Божествената?"

Учителя поставя строга задача на младежите да следват и да завършат университет и да му донесат дипломите си да ги види. Този велик любовен импулс на Учителя дава отлични резултати. Почти всички младежи се записват в университета, завършват висше образование и намират място и работа в обществото. Няколко от тях — Борис Николов, Георги Радев и други големи идеалисти, се отказват да си вземат дипломите. Това те правят, защото по това време всеки завършил, който иска да бъде назначен на работа, по нареждане на министър-председателя Цанков трябва да направи писмена декларация, че се отказва от идеите на Учителя, от Бялото братство и няма да членува в него. Това е една временна мярка на Цанков, която впоследствие отпада.

Явява се и трета спънка в школата. Любомир Лулчев има големи познания по окултизъм и привлича много братя и сестри и ги събира сутрин да им говори. Създава тъй наречените „упанишади" по образец на древно индуските или старогръцки групи — за свободни разисквания. Една сутрин Учителя отива на лекция в общия клас, а в салона няма никой. Всички били при Лулчев, та даже и стенографките Паша, Елена и Савка. Учителя вижда Ради, който отивал също в „упанишадата", и го извиква да се върне. Ради влиза в салона при Учителя за беседата. След малко голяма група гузни ученици идват и влизат в салона, който скоро се изпълва, и Учителя започва беседата си. Постепенно той освобождава душите от това вътрешно робство и Любомир Лулчев започва да събира групата на своите „упанишади" след беседата на Учителя и да им разяснява Словото. Тези „упанишади" съпътстват Учителя до заминаването му през 1944 г. Учителя търпеше неразумните ни прояви и поправяше всичките ни недъзи.

При започването на школата младите заварват старите братя с утвърдените им разбирания и методи на работа. Почти всички са спиритисти. Младото поколение не е запознато със същността на спиритизма и затова много от тях се увличат лесно и влизат в група на бай Дончо. Той прави сеанси, на които се явяват различни духове и дават полезни съвети на братята и сестрите. Духовете обясняват, че Учителя е най-великият слязъл на Земята и носи Словото Божие, но за да го разберат младите, трябва непременно да посещават спиритическите сеанси, на които ще им дообяснят това, което Учителя е казал. Групата нараства и става доста голяма. В нея влизат стенографките Паша, Савка, Димитър Стоянов и много други. Стенографките през деня стенографират беседите, разчитат ги, а вечер отиват при бай Дончо да ги учи и напътства в Словото. Това продължава доста време. Постепенно духовете започват да ги отклоняват, като нареждат да не посещават повече беседите, а да ходят само на сеансите, откъдето да получават истинското знание, понеже Учителя е един от многото Учители, дошли на Земята. Най-накрая карат братята и сестрите да си острижат косите нула номер, да ядат само жито и да носят гумени галоши. Учителя мълчаливо търпи всичко и чака да им узреят умовете.

Един следобед Ради Танчев по нареждане на бай Дончо си взема багажа и тръгва да живее в града, за да присъства непрекъснато на сеансите. Учителя излиза на балкона, поглежда към Ради, натоварен с багаж, и строго го пита: „Ради, къде отиваш?" Той отговаря: „Е па там." „Къде там?" — повтаря въпроса си Учителя. „Ти преди 500 години, като Патриарх Евтимий, се отклони от школата на Бялото братство и стана една от причините за падането на България под турско робство. Ако сега напуснеш школата втори път, вече никога няма да влезеш в нея." Ради се почесва по главата и казва: „Е, па тогава оставам", и връща багажа си. Вечерта съобщава на събранието какво му е казал Учителя. Тогава бай Дончо решава да покани на един от техните спиритически сеанси Учителя. Той се съгласява и отива в дома на бай Дончо и сяда на края на пейката. Правят обща молитва и бай Дончо започва сеанса. Вика някакъв дух, втори, трети, но нито един не идва. Бай Дончо започва да си кърши ръцете, обръща се към Учителя и казва: „Двадесет години работя с духовете и които съм повиквал, винаги са идвали при мен, а сега за първи път нямам никакво проявление. Как е възможно това?" Учителя замълчава малко, оглежда хората в кръжока му и казва: „А моето присъствие тук, малко ли е за вас?" — става и си излиза. Приятелите разбират, че са направили голяма грешка. Те отиват при Учителя и го молят да ги освободи от клопката на духовете, в която са попаднали. Учителя помага на всички. Скоро спиритическата група на бай Дончо се разпада и в кръжока му не остава нито един представител от Изгрева. Няколко месеца след това бай Дончо заминава за другия свят.

За да ознаменуват освобождаването си от духовете, братята и сестрите решават да направят обща вечеря, на която поканват и Учителя. Сваряват пилаф и започват да се хранят. През време на вечерята задават разни въпроси — за Вселената, за действието на силите на Слънцето и други подобни. Учителя се храни мълчаливо и накрая казва: „Рекох, оризът е хубава храна. Хапнете си от пилафа, а бъдещето е пред вас, ще стигнете и до решаването и на тези въпроси." При разговор за спиритизма Учителя обяснява: „Всички пророци на Стария Завет, апостолите и учените на миналото са преродени и се намират както в школата на Изгрева, така и в провинцията. Те са тук, на Земята, и всеки изпълнява специална задача, дадена му от Бога. Те не са в невидимия свят и затова не могат да се явяват на сеанси. На сеансите се явяват духове ментори, лъжливи духове на черната ложа, които искат да отклонят будните души от школата и Словото Божие." (64) Велико нещо е човек да пие от чистия извор, от Божия Дух, който работи чрез Учителя, а не от локвите на спиритизма и човешкия окултизъм, за да не изпусне времето на школата, в която Бог дава своето велико Слово. По това се познават истинските ученици.

Тук е, разбира се, и прероденият Юда, който е колективен дух, за когото Бог е взел специални мерки и го тури усилено да работи в братството. Той учи и завърши, даде своя умствен принос за Словото на Учителя. При разговор Учителя казва, че той така е проникнал във всичките му клетки, че и в дъното на ада да слезе, пак ще го извади на Земята, за да свърши работата, която Бог му е определил.