Тази сутрин „Звездата на Изгрева" остана повече с нас, защото вниманието й бе привлечено от едно ново явление. И днес, както обикновено, оживлението започна в четири часа. Но тя не видя по-възрастните братя и сестри, които в сряда и в неделя идват първи. Сега тя поздрави младите, онези, които Учителя бе поканил лично в Младежкия окултен клас. В петък точно в пет часа сутринта програмата беше съобразена за работа с младежите от специалния младежки клас.
Тази сутрин обаче Учителя не излезе от стаята си. - „Зает е!" - каза един от учениците, след което в класа отново се възцари тишина. Един от младежите започна да чете беседата, която Учителя бе посочил. Другите слушаха, но не със същия възторг и същата радост, които изпитваха, когато техният духовен баща бе между тях. След беседата излязоха на поляната и направиха утринните упражнения, а после тихо, почти незабелязано си тръгнаха. Тази сутрин никой не наруши тишината, дори и птиците се бяха скрили и по-навътре в гората даваха сутрешния си концерт.
Към десет часа Учителя излезе на балкона, каза нещо на стоящите долу и отново се прибра. Новината бързо стигна до чакащите в салона, където настроението бързо се подобри. След малко Учителя слезе по стълбата и влезе в салона.
- Учителя! - съобщиха в един глас две сестри, които бяха останали да го чакат след часовете на Младежкия клас. Те го поздравиха с радост, а после всички му целунаха ръка.
Учителя отиде при дъската, където дълго говори, писа и черта с тебешира. После написа с едри букви думата "ЛЮБОВЪ" и започна да обяснява значението на всяка буква в тази дума.
- Учителю - запитаха някои - възможно ли е всяка буква в думите да има специално значение.
- Да, всяка буква има своя смисъл и значение.
И обясни:
Л—това е висок връх, където се топят снеговете;
Ю - чешма, през която изтича водата;
Б - дръвче край извора.
- Учетелю, - изненада се една сестра - имат ли отношение буквите към смисъла и съдържанието на думата, която образуват?
- Подразбира се, че имат отношение. - отговори той и продължи.
Може да напишете един разказ за значението на тези букви. Като каза това, Учителя остави тебешира, излезе от салона и се качи в стаята си, като ни остави сами да мислим върху загадката - как да разбираме дълбокия смисъл на словото, за да станем господари на съдбата си.
Невъзможно беше веднага да разберем и приложим знанието, което ни се дава. Но със всеки изминат ден пък ни ставаше по-ясно, че много години на учение и работа ще са необходими, за да започнем да разбираме вътрешния смисъл на Словото.
