Днес е четвъртък и ние имаме за цел да се заредим с нови сили за работа. Беше четири часа сутринта, когато пред салона се чуха стъпки и силуетът на една стройна жена се открои в бледата светлина, която идваше от стаята на Учителя. Жената носеше раница на гърба и облекло, което бе изпитало суровия планински климат. Тя се загледа към осветения прозорец. Миг след това на балкона се появи Учителя. - Само Божията Любов е любов - каза тя и вдигна ръка за поздрав.
Учителя отговори на поздрава и запита: - Къде са другите братя и сестри? - Скоро ще дойдат - отвърна тя - отдавна са будни и прозорците им светят.
Учителя запали голямата външна лампа и освети пространството пред братския дом. През тази зима все още не сме ходили на планината и ето че днес ще бъдем през целия ден на Витоша на разходка с Учителя. Пред салона бе настанало оживление. Пристигналите, които бяха образували внушителна група, разговаряха оживено, но тихо. Някои от тях проверяваха съдържанието на раниците си. Скоро дойде и Учителя - с раница и термос, който даде на една сестра. - Всички тука ли са? - запита той.
След като получи положителен отговор, Учителя прегледа състоянието на облеклото ни и явно остана доволен. Веднаж той каза: „Когато тръгна на екскурзия, аз ще взема в чантата си най-малко три ризи, два чифта чорапи, едно самунче хляб, десет ореха и три ябълки. Това ми е достатъчно. После, като стигнем на определеното място, сам ще си накладя огъня, сам ще си стопля вода, ще сваля ризата от гърба си и сам ще я изпера, няма да чакам помощ от никого. Най-добрият майстор съм аз. Най-после ще пия и от елексира на новия живот -топлата вода."
Едни, след като го поздравиха, изчакаха, за да го последват.Някои обаче побързаха да тръгнат напред.
Онези, които вървяха редом с Учителя, даваха възможност и на други да дойдат при него. Като съблюдавахме известен ред, всеки можеше да участва в общите разговори, при които получавахме много полезни знания и взаимно се опознавахме. По време на екскурзиите в планината, никой не се лишаваше от възможността да беседва с Учителя.
Една сестра сподели: - Откакто започнах да ставам рано, животът ми коренно се измени. Преди ставах в осем или в девет часа и още от сутринта се чувствах изморена, нямах желание да работя. Сега ставам преди изгрева на слънцето, за да отида на „Изгрева", правя гимнастическите упражнения и през целия ден съм бодра.
Интересно и поучително беше да се чуе от устата на новодошлия в Братството как приема новата култура на живот и взаимоотношения, затова я запитахме: - А как постигна това, отначало не ти ли беше трудно? - Да, но вече не бях сама и имаше за какво да се боря. Всичко започна, когато научих за благотворното влияние на утринните слънчеви лъчи.
След това с усилията, които правех, за да превъзмогна слабостта си, развих волята си и открих, че имам по-големи възможности. Веднаж Учителя каза: „Определи си преди лягане часа, в който искаш да станеш."
Докато водехме този разговор, неусетно бяхме минали през боровата гора и вече крачехме по пътя за село Симеоново. Здрачът избледняваше, дрезгавината предвещаваше близкия изгрев на слънцето и ние ускорихме ход, за да стигнем по-скоро горе, при чистите планински поляни, където срещите със светлината на новия ден са най-вълнуващи.
Пристигнахме навреме, за да видим един великолепен изгрев. Слънцето показа за миг своя вестител и изпрати първия си лъч, който избликна от брилянтен фокус. После огненият му диск се издигна като пламтяща жарава и заля с обилна светлина тревите, горските цветя, птиците, хълмовете и планините пред нас. След това бавно потегли по небесния си път. Свещен трепет обзема душата при срещата й със светлината, която идва от необятния космос. Тогава някъде отвъд долавяш зрящата виделина на вечността.
Тревите около нас се раздвижиха и шепотът на листата в близката гора стана по-осезаем. Ние поехме отново по планинския път, който тук пресичаше сипеи под сяката на букови младеняци и лески.
Учителя спря, отправи поглед в далечината на изток и каза: „ Светлината, която идва до нас сега, пътува с 300 000 километра в секунда. Тази бързина е непонятна за вас. Сега хората говорят за слънчева светлина, но не знаят, че тази светлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение. Ние приемаме светлината в даден момент, но кога е излязла тази светлина от Слънцето, какво е претърпяла, не знаем."
Тогава някой запита: - Учителю, това отнася ли се и за светлината, която идва до нас от звездите? - Същото се отнася и до светлината на звездите. Ние възприемаме светлината на някоя звезда, но преди колко хиляди години е излязла тя от нея, какви промени е претърпяла, какви пречупвания, докато достигне Земята, не ни е известно. - А ние колко бавно пъплим по този път! - пошегува се една сестра. - Да видим - каза Учителя и извади часовника си - В колко часа тръгнахме? - В четири часа и пет минути. - Сега е пет часа и тридесет и пет минути. Можем да пресметнем с каква бързина сме се движили.
*
- Три минути почивка - каза Учителя, когато изкачихме първата стръмнина и поехме по един по-равен участък на горската пътека.
Докато дочака онези, които вървяха зад него, минутите изтекоха. - Ритмично ходене! - каза Учителя и ни поведе нагоре със своя обичаен ритъм, сега обаче значително по-изразен.
Учителя ходи винаги ритмично с много лека и пластична стъпка. Сега той ни напомни значението на ритмичното ходене, макар че вече знаехме как е най-правилно да вървим в планината, „за да не се харчи много енергия".
Следващата почивка направихме пред гъстите лещаци. Тук Учителя се отклони от пътеката, за да се преоблече. Той ни съветваше да се изпотяваме и често да се преобличаме по време на екскурзиите ни в планината, за да дишаме по-добре и през порите на тялото. Защото „ седем милиона прозорци се отварят, трябва да им се даде възможност да дишат".
Ние се присъединихме към онези, които бяха дошли на Бивака и вече закусваха. Учителя седна редом с нас пред малка импровизирана масичка. Разговорите утихнаха, цялото внимание бе насочено към него, когато той ни поздрави с думите: - Радвайте се, че сте родени в този век — изходната точка на едно ново време.
В този момент пристигна още една група от приятели. Те целунаха ръка на Учителя и започнаха да споделят сутрешните си вълнения: кога са тръгнали, какво са видяли из пътя и пр. Между тях имаше двама цигулари и китарист, който вече настройваше китарата си. Едни пожелаха да правим упражнения, но брат Симеон закачливо подхвърли: - И ще пеем!
Учителя одобри и едната, и другата идея. Брат Симеон, който вече държеше в ръка цигулката си, попита: - Учителю, коя песен да изпеем? - Която обичате. - Всички са много хубави. - Моля вие кажете! - Изпейте „Давай, давай".
Цигуларят подхвана мелодията и в простора над Ел Шадай се понесе призивът: „Давай, давай!" След като изпяхме песента, Учителя каза: - Всяка песен трябва да се преживее дълбоко, за да има въздействие. Всяка песен трябва да се яви като израз на преживяното в душата. Например, за да пеете, както трябва песента „Давай, давай", трябва да имате желание да давате.
Една девойка, студентка в музикалната академия, която силно желаеше да развие своя глас, запита: - Учителю, как певецът може да подобри и запази гласа си? - За да има добър глас, човек не трябва да допуща в себе си никакви низши, отрицателни мисли, чувства и постъпки.
Въпросите ставаха все по-интересни: - Вие казахте, че музиката лекува. Как става това? - Когато се понижат трептенията на някой орган повече от нормалното, той заболява. И когато пак се повишат трептенията му, той оздравява. За това има много методи, един от които е музиката.
- И паневритмията лекува, нали Учителю? - се обадиха някои от онези, които очакваха с нетърпение началото на паневритмичните упражнения.
Няколко минути по-късно отидохме на поляната, за да влезем в живия кръг на паневритмията. Мелодията на „Първият ден на пролетта" завъртя кръга, който вече нямаше граници, но се разшири, за да отиде далече в простора над високите планински върхове.
Обяд на Ел Шадай
Ако погледнете от птичи поглед поляната пред скалите на Ел Шадай, ще видите странна картина -един голям кръг от хора, насядали по тревата в малки групи около импровизирана трапеза. Всеки е извадил от раницата си своеобразни ястия, за да ги сподели с насядалите в кръга. Така разполагаме с богата и разнообразна храна за нашия общ обяд.
Учителя е сред нас като добър баща, който се радва на децата си. Те пък гледат да му услужат, за да му е удобно във всяко отношение; едни му предлагат кафе, други плодове. Той приема благосклонно всяка услуга, за да ни достави радост. Лицето му, косата, дрехите - всичко в него излъчва любов и предразполага към естествена близост и лекота при общуването. Една сестра запита: - Учителю, тази сутрин ни казахте да се радваме, че сме се родили в този век, който е изходна точка на едно ново време. Какво е това време, с какво ще се ознаменува?
Мнозина наоколо също пожелаха да чуят повече по този въпрос. Усмихнат, но съсредоточен в своята дълбока същност, Учителя отговори: — В света ще дойдат две същества — една девойка и един момък. Девойката със своята чистота ще разкрие тайната на страданието, а момъкът със своята светлина ще разкрие смисъла на живота. Единственото нещо, което отсега нататък ще живее, това е Братството. То ще владее над всичко. Който не може да живее като брат и сестра, той не може да бъде гражданин на новото царство на земята.
Само това да беше казал Учителя днес, на този общ обяд, щеше да бъде достатъчно. Каква огромна, но и прекрасна работа ни предстои занапред - да приготвим в себе си условията за тази чиста девойка и за този светъл момък.
Учителя ни запозна и с други теми, със задачите, които трябва да решава човекът днес и по-специално ние, като ученици в школата на новата култура. Същевременно той отговори на много въпроси, за които бе дошъл благоприятният час на това място.
Една сестра се обърна към Учителя: - Учителю, вие постоянно ни говорите за Бога, за Любовта, но ние все още не ги разбираме. - Вие трябва да обърнете погледа си към разумната природа, към живота и към всички форми, да можете да се домогнете до Божественото в тях. Само така ще се домогнете до духа на нещата, до истинското познаване на Бога. Само така ще се освободите от отрицателните мисли и чувства, от мъчнотиите и страданията. Само така ще дойдете до пълно общение с Първата причина.
Интересът към поясненията растеше, но същевременно разпалваше желанието у всеки да получи отговор на вълнуващия го въпрос. Затова въпросите следваха един след друг. Но ето, че сега някой желае да научи нещо повече по един много съществен теоретичен въпрос: - Учителю, кажете ни нещо за трите свята!
След малка пауза, която естествено се налагаше, ние получихме следното кратко, но много съдържателно обяснение за това, какво представляват трите свята - физическият, духовният и Божественият: — Физическият свят има отношение към материята, духовният свят има отноиение към чувствата, а Божественият свят - към мислите. Или физическият свят работи с елементите на материята, духовният - с елементите на чувствата, а Божественият — с елементите на мислите.
В този момент към групата около Учителя се присъедини една сестра в чудесно настроение и, като се заслуша в разговора, каза: - Каква ли ще бъде бъдещата музика! Вие казахте, че в челото на човека има едно пиано с 25 000 клавиша.
Учителя се усмихна и сигурно щеше да ни каже нещо много интересно за бъдещата музика. В този момент обаче онези, които трябваше по-рано да се приберат, деликатно загатнаха, че е време да тръгваме, като поискаха да узнаят колко е часът.
Учителя не закъсня да ни подкани: - Може да се приготовлявате, рекох.
Не ни оставаше друго, освен да сложим раниците на гръб и да потеглим за „Изгрева". Елате с нас на екскурзия, за да видите как Учителя се завръща на „Изгрева". Онези, които са намерили смисъла на живота си в Учението, го очакват.
- Добре дошъл, Учителю! - ще каже някой. - Хубаво ли беше времето? - ще запита друг. - Благодаря, хубаво беше - отговаря Учителя. И всички искат да го поздравят, да му целунат ръка и да получат подаръх от днешния празник - сила от планината.
Ангелската картофена супа побърза да ни покани в малкия салон, където празничният ден на волята завърши в сърдечна и топла атмосфера.