Хубави картинки галят понякога погледа. Часът е 10 вечерта. Времето е меко и приятно. Небосводът е осеян с безброй звезди. Голямата лампа над балкона свети. Учителя излиза и оглежда небето. После поздравява някой закъснял и разменя дума.
Хубава е тази картина, но човек трябва да я види, да усети присъствието на Учителя, за да разбере къде е хубавото. Или пък, когато се качва по стълбата!
Не веднъж съм го виждала да се качва. Виждала съм го не веднъж и из градината. Но понякога е изключително хубаво! Да видиш линия, светлина и изящество!
Тези преживявания оставят незаличими следи в душата.
Бъди благословен, Учителю !
*
През тези години ние, двете сестри Мара и Теофана, сме почти постоянно при Учителя. Ние първи възприехме упражненията. Наскоро след това дойде и Катя Грива. Музикантите, които се явяваха веднага, щом Учителя седнеше пред пианото, бяха Асен и Ангел.
Учителя даде нова песен: „Ставай, дъще!"
През тази година е дадена и песента „В пустинята на живота", както и много предварителни песни от Учителя. Той свали от високите светове много текстове и много мелодии, но малко се записа. Така е трябвало. Ето един от текстовете:
