ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ НА ВИТОША
25 януари
Честитият ден! Така го нарекох.
Температурата е 11° С под нулата. Утринният студ беше готов да изплаши страхливите. Но смелите бяха възнаградени.
Витоша разкриваше небивала хубост. От сребърна тя се превръщаше последователно в пурпурна, в златна, във всички нюанси на съществуващите багри, за да ни изненада с последния - белия цвят.
Снегът беше толкова чист, че белината му се сливаше с дневната светлина, от което човек губеше представа за действителността и се озоваваше в един далечен звезден мир.
Белотата на снега отразяваше безбрежната синева на небето. Ни сянка от облак или мъгла. В този хубав ден една велика хармония на чистота и святост владееше пространството между небето и земята. Къде започваше едното и къде завършваше другото? Може би днес нямаше земя или чистотата се бе вселила на земята и навред царуваше небесна чистота?
Чистият ден - така го нарекох. Така го нарекохме всички; чистота отвън, чистота отвътре и светлина, много светлина!
Първата ни зимна екскурзия през този сезон беше знаменателна. Много приказки разказа планината в този ден. И много любяща беше тя. Тя казваше: Обичайте! Обичайте чистотата отвън! За чистотата отвътре не мислете! Тя сама ще дойде!
*
В трапезарията има оживление. Днес тука бе тихо, рядко се виждаше някой да мине по двора. А сега всеки бърза с чашата в ръка.
След хубавата разходка до Витоша, картофената чорбица ни чака. А какво представлява тя? - Човек трябва да я опита. Особено след така хубаво преживян ден. Простичка е тя, но е като еликсир след леката умора. И от какво се състои? - От картошки. Сваряват се добре, докато една част тръгнат из водата, достатъчно свободни, за да изследват нейната същност. Тук се слага малко магданоз и супата е готова. Разбира се, сол не й липсва. Накрая, подправена с лимон и чер пипер, тя едва се въздържа да не литне към зажаднялата уста.
Големият казан шуми. Дежурните сестри, нашите майки днес, с усмивка насипват на своите деца. Всички са радостни. Едни се радват на хубавия майчински прием, а други - на това, че на тях се е паднало да бъдат днес дежурни.
22 март
Пролетен празник. След хубавата беседа Учителя ни пожела да прекараме в света на Любовта. Завършихме с мотото: „Бог на всичката пълнота да ни изпълни с благия си Дух. Да изпълним благата Му воля!" А упражненията - след това.
18 април, 7 часа вечерта
Из ден в ден все по-нови и по-фантастични приказки. Действителност ли е това? Ние сме в една реалност, която аз наричам живот в присъствието на Учителя! Това може да ни даде само той. С едно паневритмично упражнение да се понесеш в светове, където - „око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят." Щастливи са неговите ученици, понесени от неговите крила!
Ново упражнение! - Нова музика, нови стъпки. Не мога да го опиша, да споделя преживяването. То е приказка!
Вслушах се в музиката, сложих ръце на кръста си и поех с новите стъпки по вълните на светлината. Новите ми стъпки влизат в ритъма на светлинните вълни.
Новото упражнение, току-що дадено от Учителя, беше завършено: и с музика, и със стъпки и с движения. И всичко това за не повече от половин час.
Ново упражнение! - С лъчите на светлината ни понесе то!
28 април
Музикалните и ритмични упражнения се раждат неусетно. Както и беседите. Стъпи Учителя на катедрата и Слово, велико и мощно, заструи. Гледа човек и недоумява. Откъде и как иде? И защо се дава на нас? Защо щастливите сме ние? „Скрил си го за мъдри и разумни, а открил си Го на младенците". - Младенците, това сме ние, щастливите около Учителя.
Едва сме видяли Учителя при пианото и ето, че и музикантите пристигат. Един след друг. Като по даден знак. И музиката се дава. Като че ли съвсем случайно. А то, като ни понесе после из висините, да се чуди човек на земята ли е.
Стъпките и движенията идваха по същия начин. Като че ли нашият Учителя ги търси, като че ли ги нагласява. А той всичко предварително знае!
Нашият Учител го наричам, а той е и ваш. Бих го нарекла и мой, но зная - на всички е.
