ПЪЛНАТА КОШНИЦА

Един ден пристигнаха две сестри от провинцията. Те носеха пълна кошница с праскови и няколко буци масло. Навремето маслото се добиваше по съвсем естествен начин: млякото се изсипваше в съд наречен бучка, който представлява цилиндър с диаметър една педя и висок около един метър. В него се поставя едно бутало, на което са издълбани няколко отвора. В бучката се сипва мляко и с буталото то се бие ръчно, докато се отдели маслото. Така избитото масло го събираха и го поставяха в студена вода, като после от него оформяха бучки с каквато искат форма. Та такива бучки имаше поставени в голямата кошница, а освен него имаше яйца и брашно.

Двете сестри влязоха при Учителя и казаха: „Учителю, това е за Вас!" Като излязоха от стаята, аз влизам по работа при Учителя, а той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичко в нея на квартирантите на Темелко!" (В една от стаите на Темелковия дом живееше един руснак с жена си, двете си деца и старата си майка. Той бе дошъл да живее тука вероятно по линия на Владо руснака.) Аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам?". - „Да, всичко! Не питай защо!"

Предадох кошницата на рускинята и тя се зарадва много, но аз се ядосвах, че Учителя даде всичко и не остави нищо за нашата кухня. Тогава много трудно се намираха продукти и особено масло.

Рускинята направи баница от продуктите, нахраниха се и си легнаха, а мъжа й още го нямаше. Късно вечерта руснакът се прибра пиян „до козирката" и почна да бие жена си, че после и децата. Настана страшен плач и глъч, та цялата къща се събуди. Отива Темелко да ги смири, а аз отивам при Учителя да питам какво да правим: Учителю, руснакът ще пребие жената и децата си! - „Рекох, това е от продуктите - маслото и прасковите. Като вървяха по пътя от Владая до Мърчаево, сестрите все това си приказваха: Толкова неща носим на Учителя, но той я ги види, я не, защото това ще го изяде Йорданка с другите сестри около нея. Когато даваш нещо, трябва да го дадеш от сърце, без да ти се свиди и да не мислиш кой ще го изяде. Та сега този бой и тази гюрултия през нощта са на място!"

През нощта не спахме, на сутринта животът продължи обичайния си ход, а онези сестри разбраха, че прасковите и маслото са отишли при руснаците, и много съжаляваха, защото бяха донесени от толкова далече. Та едни ядоха баница, после ядоха пердах, а след това си доядоха с прасковите. Остана тази приказка за пълната кошница, от която Учителя не яде.