ИЗГРЕВЪТ И ЗЕМЯТА ХАНААН

Когато окончателно се преместихме в София, след интернирането на Учителя във Варна, отначало бяхме на улица „Опълченска" 66. Там идваха братята и сестрите, там се провеждаха беседите, там се осъществяваха срещите на приятелите с Учителя.

По-късно се закупиха места на Изгрева и се преместихме да живеем там. Ние си направихме къщичка, която доскоро стоеше. На Изгрева се направи салон под ръководството на Учителя, като и той работеше заедно с братята. Отначало имаше само палатки, поставени от братята, това бяха военни палатки, останали от войните. По-късно се построиха дървените къщички и така се оформи селището на Изгрева. Тука сме прекарали едни от най-щастливите си години в молитви, музика и песни, гимнастика и екскурзии до Витоша и Чамкория. След това започнахме да ходим до Мусала и Рилските езера. Това бе времето на разцвета на Бялото Братство и бяха най- хубавите ни години.

Аз услужвах на Учителя с много неща. Веднъж, като му бях измила краката и докато ги избърсвам, му казвам: „Учителю, с какво съм заслужила да бъда тука при такъв Велик човек?". А той ми отговаря: „От миналото, Йорданке, от земята Ханаан!"

Когато пишеше писма до моя съпруг, д-р Иван Жеков, понякога поставяше и следният поздрав: „Поздравете и Йорданка-Ханаанка!" Отначало ми беше непонятно, но поел е разбрах, че с него идваме и пътуваме от хилядолетията на човешката история. Та тука, на Изгрева, се бяхме събрали както от Ханаанската земя, така и от времето на Мойсея, от Юдея и Галилея, че и от Палестина. Имаше отвсякъде! Всички бяха дошли на Изгрева от различно време, а тука трябваше да оформят Духовния Изгрев!