След близо месец от смешни и трагични случки, пристигнах в Женева. Брат ми бе изпратил там пари за моята издръжка. В Женева се срещнах за първи път със сестра Бояджиева, жената на фабриканта за „Копринени чорапи - Кабо".
При една от неговите сказки Михаил ме накара да изпея „Фир-Фюр-Фен". Почувствувах в гласа му едно желание да ме изложи. Но за негово разочарование имах голям успех. Много сестри от неговото движение искаха да взимат уроци по пеене от мене. Но през следващите дни никой от тях не дойде. Те ме избягваха.
Шахматната игра с Михаил се започна. Бях повикана да отида при техния „Висш Съвет". Влезнах в една полутъмна стая с насядали наоколо възрастни мъже, които ме попитаха какво смятам да правя тук. Отговорих, че нямам никакви намерения да правя нещо. Те ми казаха, че би било добре да направя един оркестър. Атмосферата бе толкова тежка, потискаща, че аз отказах и бързо напуснах стаята.
След близо една седмица гостуване в къщата на Михаил, той ми каза, че наблизо има една негова последователка, която дава стая под наем. Аз там отидох да живея. Докато бях гостенка на Михаил, аз никога не видях Стела там, нито по-кьсно, или на неговите сказки. Аз нея не я познавам.
Обаче преди да напусна къщата на Михаил, веднага след нашия обяд, Михаил ми каза да го почакам в една стаичка в която никога не бях влизала.
