Във Велико Търново един месец преди да започне събора, Михаил Ива-
нов и Кръстю Христов отсядат във вилата на Братското лозе и започват да се
подвизават като истински Учители. Взели една стая, нанесли се там и започ-
нали да гледат на ръце и се обявили за големи ясновидци. Тогава от Търновс-
кото Братство започнали да им носят храна в стаята отделно от другите, за да
могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание. А другите се
хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре към младите
светци, които били на горния етаж. Като научил това Учителят забранил да им
носят храна. Те упорствували и не искали да слизат долу, но на третия ден те
огладнели, слезнали долу и седнали на общата трапеза.
Михаил Иванов беше женкар. Какви ли не любовни романи имаше със
сестрите и какви ли не сълзи се ронеха и когато се оплакваха на Учителя, Той
им се караше, че сами са се натикали в неговите ръце. Михаил все искаше да
командва. Веднъж Учителят му каза: „Ако искаш да командваш - ето ходи във
Франция, във Англия, но тука - не, не може."
Дойде време и той замина за Франция. Но Учителят го изпрати там. Бе-
ше казал: „Аз тук имам Школа. Не може и ти тук да имаш Школа. Ето, отиди
във Франция и си направи там Школа." Отиде той там и си направи Школа как-
вато искаше и умееше.
Невена Неделчева бе ходила във Франция. Беше отишла при него и той
я поканил на общ обяд с френското братство. Михаил започнал да говори сре-
щу българите. Невена започнала да плаче. „Защо плачеш?" „Ти си българин,
а говориш срещу българите. Защо? Може ли такива неща?" Той млъкнал.
На обяд две млади сестри стоят диван чапраз от двете му страни. Той
седи сам на масата. В чинията пред него лежи голям шаран на масата. Опе-
чен и зачервен лежи в чинията. Две млади момчета донасят чаши с вино. От
другата страна на масите седят на столовете останалата част от Братството
на Михаил и ядат някакви други манджи. Не ядат шаран. Невена разказва:
„Като го видях това - погнусих се." Правеше се на Учител. А с нашия Учител
така ли беше? Седнеше до нас на масата и се хранеше със същата храна как-
вато ядеха и другите. Дори има снимки, гдето се вижда, че другите около Не-
го ядът в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница. То-
ва сравнение действува зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който
трябва да прецени при какви условия е живял Учителят.
Ето и друг пример: имаше една сестра Мария Захарната. Тя беше неуг-
ледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска
да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня като я видели извика-
ли: „У-у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супа-
та, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя?" Взели й чинията от ръцете. Ма-
рия се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят
седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а до-
несете чинията пред мен!" Занасят Му я и той изяжда супата пред всички.
Казва на Мария: „Донесе ми компот!" Мария Му занася. Учителят изяжда ком-
пота и отново казва: „Мария, дай още една чиния!" Като виждат всички това,
престрашават се и започват да се провикват: „Мария, донеси и на мене! Ма-
рия, дай и на мене!" И така тя разлива целия казан с компота в чиниите с
мръсните си ръце. Това беше един урок за чистотата. За външната чистота и
за вътрешната чистота у човека. Ако трябва да говорим, какво представлява
една душа пред лицето на Бога, то трябва да кажем, че най-добре е да проче-
тете за това в Словото на Учителя.
