Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозай-
ки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при немски майсто-
ри. По това време се запознава с теософска литература, според която всич-
ки посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия. Ето защо
той решил да отиде в Индия да учи духовни науки. Спечелил малко пари, ка-
чил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул. Тук се запознава с ду-
ховни хора, които разпалват у него желанието за истински духовен живот. В
туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя
занаят, за да може да заплати пътя си до Индия. Излиза някаква работа в Од-
рин и отива да работи на някакво дружество и прави там мозайки. Но в Одрин
се запознава с Лучия, която има баща българин, а майка италианка. Разбира
се, че се влюбва в нея и се оженва, но вече не може да тръгне за Индия. Пред-
лагат му някаква работа в Пловдив, отива там, харесва му града, работата му
провървява, спечелва някой и друг лев и вика семейството си при себе си. За-
познава се с Михаил Стоицев - зъболекар и други. Там имаше салон, в който
се четяха беседи на Учителя. Там той се запознава с Учителя на живо в Плов-
див. Наместо да иде в Индия намира Учителя в България. Накрая казва: „Та аз
Учителя търся, затова съм тръгнал от Италия." И като намира Учителя остава
в България и в Братството.
Беше със силен стремеж, честен и прям. Нямаше двуличие. Разбираше
работата си добре. Тръгна му и си закупи къща в София, имаше средства и
поддържаше връзка с Учителя. Когато започна да се устройства Изгрева, той
даваше условия на нас студентите да изкараме по някой и друг лев в негова-
та работилница. Той ни даде условия да научим неговия занаят. Той имаше
работилница на Орханийското шосе и ние отивахме там и работехме. В събо-
та ни плащаше на парче, което си бяхме изработили. Беше много акуратен,
дисциплиниран и изпълнителен. Когато му възложи някоя работа Учителят,
той винаги я изпълняваше. При него аз учих занаят. По-късно с него станахме сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се
прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този за-
наят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен.
Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъ-
жи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов.
След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя
беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно из-
дателство. С тази задача бе натоварен Бертоли. Той замина за Париж и под-
готви донякъде работата, като книгата предварително бе преведена тук в Бъл-
гария. Средства за издаване също се бяха намерили, а беше уговорено и
сключен договор с едно френско издателство. Всичко бе готово само да се от-
печати. Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лич-
ни срещи разколебаха Бертоли в тази му задача. И той в последния момент
отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски
език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази
книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от бъл-
гари, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лице-
то на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имах-
ме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване бе-
седи на Учителя. За, доказателство мога да кажа, че за изпълнение на този
план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Фран-
ция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването
на беседите на Учителя. Но след като го настроиха тук срещу мен и след ка-
то изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие це-
лият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на
нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сес-
три и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука сре-
щу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатване-
то на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези,
които ни съдиха и които разрушиха Изгрева. Няма случайно съвпадение. Кой
където се хване и на който господар стане слуга, нему слугува. Всеки госпо-
дар си пази слугите, държи на тях, заплаща им според заслугите, защото са
негови служители. Така всички бяха принудени да се определят. Разбра се
всеки кой кому служи.
Накрая, след като влезнахме в затвора и след като излезнахме, след ка-
то се разруши Изгрева Бертоли дойде да се извини, че е бил сгрешил. Приех
извинението му, но времето бе минало и отминало. Изгревът бе разрушен, а
той живееше в една барака, често ни посещаваше и ни разказваше за онова
отминало време, когато на Изгрева цареше Духът на Истината. Сега беше
дошло времето да царува Духът на Заблуждението. А ние, които бяхме оста-
нали малцина, трябваше да защитим името си на ученици на Учителя. И зато-
ва описваме историята на всеки един поотделно. Да се знае и помни.
