След горното отклонение от темата, ще изложим същността на третата фаза -

ФАЗАТА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

Законът на Справедливостта, както изтъкнахме, произтича от Принципа на Мъдростта. Цялата история на човешката култура е изпълнена с нарушения на този велик закон. В наше време, огромните обществени, национални и международни сътресения се дължат изключително на тези нарушения.

Основната характеристика на този закон е, че той изключва всякакви предпочитания - расови, съсловни или национални - които биха използвали правните норми за свои сепаратистически цели. Учителят го характеризира така:

„Справедливостта е атрибут на Космичния свят.

За да отсъжда право, човекът трябва да бъде мъдър,

да разбира причините и последствията на нещата."

Както подчертахме при Втората максима на Свободата,

„Абсолютната космична справедливост

трябва да се приложи еднакво към всички...

както спрямо учения, така и спрямо простия.

Отношението на Космичното Начало е едно към всички."

Този велик закон трябва да влезе във всички стопански отношения, както в обществото, така и между народите. Формите на международния стопански живот трябва да се определят като последствия от неговото прилагане.

Според Учителя, Справедливостта е свещена:

„Обществото не бива да нарушава

правото за съществуване на човека.

На всеки човек трябва да се гарантират

всички необходими материални и духовни условия

за неговото всестранно развитие."

И още:

„Справедливостта е вътрешен закон,

който съществува в самия човек.

Тя се налага отвътре, а не отвън."

„ Човек е надарен със сили и дарби, които трябва да развие.

Това е неговото гражданско право.

Всеки, който отнема това право, върши престъпление;

правдив човек е онзи,

който не накърнява чуждите интереси нито на йота.

Той е готов от него да мине, но не от другите.

Готов е да отстъпи първо място на другите,

а сам да вземе последното място.

Тъй постъпва и майката."

Тези велики истини, които трябва да залегнат в основата на новия мироглед на човека, се отнасят не само към отделните личности, но и спрямо отношенията между държавите.

Бъдещото Общество на Новото Човечество, като колективна индивидуалност, трябва да бъде образец на Великия Закон за Справедливостта.

„Има един велик закон в природата, който регулира нещата.

Благата на живота не текат само в една посока.

Този закон е общ и се отнася не само до стопанския,

но и до психичния живот.

Който разбира този закон, той никога не би се осмелил

да постави преграда между себе си и своите близки

с цел да задържи благата само за себе си.

Той знае, че всяка преграда, която е поставена,

един ден ще се обърне против самия него.

Като не разбира този закон и не го спазва,

човек сам си създава нещастия.

От нас се изисква само едно:

да не поставяме преграда на Космическите блага,

които са общи за всички същества.

Космичното е достъпно за всички."

„Това се отнася не само до материалните блага,

но и до знанието, способностите и дарбите.

Където има сиромашия и страдания, има ли общо благо?

Където има насилие, има ли общо право?

Това са продукти на старото човечество

и последствията от тях са гробове и разрушени градове.

Това са документи, които показват,

че природата не прощава на онези,

които престъпват законите й.

Новото човечество твърди, че на всяко същество

трябва да се даде неговото място и подходяща работа.

То трябва да има хигиенична къща,здраво тяло, чисто сърце,

светъл ум, благородна душа и възвишен дух."

Стопанските блага трябва да се движат в обществения организъм, както кръвта в човешкия организъм.

За пръв път в историята на човечеството, Справедливостта ще стане ръководно начало в стопанските отношения, в социалните връзки и в международните схващания.

Единствено великата идея за Правда и Справедливост е най- подходящият метод за трайно и правилно уреждане на стопанските процеси и на отношенията в международен мащаб. Само по този начин народите ще се освободят от игото на стопанската зависимост и от опеката от страна на големите народи и политически креации.