САКРАЛНОТО ПОРЪЧЕНИЕ

Частният учител се занимава с индивидуалното развитие на няколко ученика, за които е поел ангажимент; груповият учител решава комплексните проблеми на общността, която оглавява; докато Мировият Учител, имащ за задача да постави основите на Нова раса и Ново съзнание, трябва преди това да освободи човека от веригите, които го спъват в неговото развитие.

Когато, работещият в министерството д-р М. Константинов, потресен от неправдите на комунистическото правителство след 9.09.1944 г., се оплаква на Учителя: „Тези хора не са представители на Новия Свят на Справедливост, за който ни говорите...", Той го прекъсва: „Не критикувай Методий! Слушай внимателно как ще се развият световете, защото ще пишеш книга за това..."

В продължение на 3 часа, сбито и есенциално, Учителят описва бъдещия развой на света и на човешката душа.

Съвременното човечество е изправено пред три кардинални проблема, без чието решаване не може да се издигне до Ново съзнание и да създаде Нова раса. Тези проблеми са свързани биологично, исторически и космично с човешката същина.

Първият основен проблем е икономически. Той е от физическия свят и докато не се разреши, ще тегли човешкото съзнание надолу към Земята. Неговото радикално решение може да се търси единствено на световен терен.

Вторият основен проблем е сексуален. Той е в областта на астралния свят и докато не бъде решен правилно, съзнанието ще гравитира по затворена траектория около нетрайни във времето изкуствени форми. Решението на този проблем може да се намери само в Космичното единение, отвъд поляризацията. Страстите се гасят, когато се насочат нагоре.

Третият основен проблем е социален. Той поддържа привързаността към кръвни и идейни общности. Докато има привързаности (българската дума е точна!), били те родови, обществени, партийни, религиозни или етнически, не може да има летене. Първата максима на Свободата постановява, че само когато живее за Цялото, в унисон с Космичния ритъм, човек се измъква от верски и идеологични капани, водещи към смърт и забвение и се насочва към Първоизвора на живота.

Докато съществува терминът „справедлива война", при която се убиват хора и се лее свещена кръв, злото ще ескалира и съзнанието, привързано с кармичната верига на омразата и отмъщението, не може да се разширява и издига.

След като престане убиването и изяждането на физическите тела, ще трябва да престане и убиването, изсмукването и нараняването на духовните - етерно, астрално, умствено...; на общностните - семейни, родови, национални, етностни, расови, партийни, верски. Без това духовен подем не може да има, съзнанието ще си остане затворено в тясна егоистична черупка и чаканата свобода няма да настъпи.

Учителят предлага създаването на нова световна институция като върховен арбитър за решаването на тези проблеми - Общество на Новото Човечество (ОНЧ) - която да реформира старата ООН, като междинен етап по Пътя към Космичното съзнание.

Устните на Мъдростта предават идеите на „разбиращите уши" на „притихналия ученик" - докторът по международно право Методи Константинов. Във времето на тотално следене „на всички срещу всички" бе невъзможно тяхното публикуване в България. Затова част от материалите по тези идеи бяха изнесени и отпечатани във Франция, където бяха високо адмирирани от културния елит и от представителите на розенкройцерите, квакерите и др. езотерични школи. Ръкописите ми бяха предадени като на приемник и продължител на това сакрално Поръчение. Днес при настъпването на третото хилядолетие, ми се отдава възможност да изпълня тази задача, като предлагам на вниманието на читателя и световната общественост щрихите на Новия свят, очертани от този Космичен Дух, вселил се в благословения, изстрадал и отговорен пред Бога български народ.

Някои от сентенциите в този труд могат да се сторят тривиални на незадълбочения читател, както за автоматизираното ни съзнание "хлябът наш насъщни" се прави от "обикновени" житни класове. Нека не се забравя, че те са писани в онова тъмно време на мракобесен атеизъм, изолация от света и тотална цензура и са звучали странно и неадекватно. Днес сме свидетели на отварянето на граници, досиета и съзнания, а чрез Интернет духовно-културните блага стават общодостъпно притежание - точно така, както предсказа Пророкът.

Съставителят