В инспекцията бяха обявени последните списъци с назначения за детски учителки в София. Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да пътувам обратно за Варна и да продължа да учителствам там.
Унила, тръгнах към Изгрева, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата Изгревска чешма. Чудните багри на есента красяха превалящия ден. По алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня метла и почнах да ги мета. Поне за сбогом да свърша някаква работа тук.
- Е, ти метеш! Добре правиш, Милке - чух изведнъж гласа на Учителя.
Не бях забелязала кога и откъде бе дошъл към мене.
- А какво стана с назначението ти?
- Нищо, Учителю, днес беше последният ден, но не ме назначиха. Утре тръгвам за Варна, да не изпусна и там мястото си.
- Иди, рекох, сега в Инспекцията. Опитай! - тихо и убедително ми каза той.
- Но сега няма приемен час.
- Нищо, рекох, иди сега!
С такава мекота произнасяше всяка дума, същевременно убедително, като че ме заставя да отида.
- Ще довърша метенето и ще отида, Учителю - казах аз и по-бързо забръсках с метлата. Учителя внимателно ме гледаше. След като свърших, оставих метлата на място, целунах му ръката и тръгнах по шосето към града. Беше ми леко, като че хвърчах, защото Учителя беше много внимателен.
Влязох в тъмния коридор на Инспекцията. Недоумявах какво ще правя по това време тук. Приемаха само от 10.00 до 12.00 часа преди обяд, а сега беше около 5.00 часа след обяд. Няколко минути се суетях на коя врата да похлопам.
- О, здравей Милке, какво те носи насам? - провикна се един мой познат, г-н А. Г., журналист, който в момента излизаше от стаята на председателя.
- От цял месец идвам всеки ден за назначението си - изненадана му отговорих.
Той знаеше, че издържам семейството си, което вече живееше в София, а аз продължавах да работя във Варна. Без да продума нищо, даде ми знак да чакам и се върна при председателя. След известно време при него влезе и инспекторът. Говориха вътре оживено. След 15-20 минути моят познат отвори вратата на стаята и засмян ме повика да вляза при тях.
- Подпиши си акта за встъпване в длъжност - прошепна ми
той.
Като насън подписах трите екземпляра. Моят познат ми честити назначението и двамата излязохме от кабинета на председателя.
- Е, г-н Г., много Ви благодаря за услугата! Че как не ви срещнах досега?
- И все пак навреме ме срещна. Днес са назначили една софиянка, но не бяха й изпратили писмото. Аз им обясних твоето материално положение. А тя е единствена дъщеря на архитект, богат човек. Както виждаш, зачеркнаха нея и писаха тебе. Така стават тези работи. Довиждане, че бързам за редакцията.
Като в сън литнах обратно към Изгрева с акта за назначението и си шепнех: „Учителю, назначена съм в София! Как знаехте точно момента, кога да ме изпратите? Ах, Учителю, как не Ви познаваме! Безкрайно Ви благодаря!" Как дойде при мен, за да ми каже: „Иди сега!"
С тези мисли и тази радост не усетих, как стигнах Изгрева. Пред салона, заобиколен от братя и сестри, Учителя разговаряше. Като се приближих до групата, той се усмихна леко, погледна ме и съвсем тихо каза:
- А сега, работи и учи!
Никой друг не разбра какво беше станало.
„Работи и учи!" отекна в съзнанието ми. Целунах горещо ръката му и тръгнах за дома, за да зарадвам домашните си.
