5.
ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
Цялото Битие е проникнато от Единния живот, който пулсира във всичките му части. От грамадните небесни тела в пространството до микроскопичния атом; от безкрайно голямото - до безкрайно малкото, всичко е проникнато и трепти, вибрира под пулса на Единния живот. Цялото безгранично пространство, проникнато от Единния живот, е живо. Но това живо пространство не е така хомогенно и еднородно, както изглежда. Защото Единния живот в своето проявление се диференцира и проявява в цялото си разнообразие, изявявайки по такъв начин поне част от безграничната си пълнота. Единният живот в своето проявление се диференцира в ред първични принципи и сили, чрез които строи както безкрайните вселени с техните слънца и планети, така и всички органически форми, които населяват тези вселени.
В творческия си устрем Единният живот създава ред силови центрове, откъдето - като от опорни точки - проектира своята творческа мощ.
Тъй като целият живот на тялото е в зависимост от главата - тя е силовият център, откъдето изхождат, или по-право казано, главата е опорна силова точка, откъдето действат космичните сили и строят човешкия организъм. Такива силови центрове съществуват и в космичното пространство, откъдето като от живи извори се струят творческите сили на живота във всички направления. Тези силови центрове са съсредоточия на разумни същества, които са проводници в различни области на Битието на безкрайния Дух на Космоса. И всички тези силови центрове се намират в постоянно взаимодействие помежду си - взаимно си влияят.
Всеки силов център е израз на един принцип, който стои в центъра на неговата деятелност. И този принцип се проявява чрез ред разумни същества с различни степени на развитие и интелигентност. Всеки един принцип е нещо специфично, представлява специфичен импулс, характерна проява на Абсолютния Дух. Всички принципи се допълват и обуславят взаимно в своето проявление, понеже са изражение на проявата на Мировия Дух, който се проявява по един вътрешен план на цялото Битие. На основание на този вътрешен план принципите са групирани и образуват цяла система, която се проявява като жив организъм и която е прототип, първообраз на всяка организация и система. Душа на тази мирова система е Безграничният Космичен Дух.
Всяка една слънчева система представлява такава система от принципи. Такава система от принципи е и цялата Вселена, цялото безгранично Битие. Тя представя и нашата слънчева система, с център Слънцето.
Според окултната наука в нашата Слънчева система има 12 планети, освен Слънцето и нашата Луна, а и всяка планета си има луни, някои по две и повече. Тези 12 планети са израз на 12-те творчески принципа, които участват в строежа и проявлението на нашата Вселена. Центърът на тези дванадесет творчески принципа се намира на Слънцето, което е извор на всички творчески сили за цялата система.
От гледището на окултната наука както Слънцето, така и всяка планета поотделно представлява съсредоточие на разумни, високо напреднали същества, от различни йерархии, а това, което виждаме като физическа планета, е проявление на дейността на тези същества. Зад привидно статичните и закостенели форми има вечна динамика. Това движение на света и живота се предава през цялото космично пространство по законите на вибрациите и ритмуса. Тъй както като хвърлим един камък в тихите води на някое езеро, вълнообразното движение, предизвикано от падането на камъка, се предава все по-нашироко и нашироко, докато се изгуби от нашия поглед. Така и деятелността на разумните същества на всяка планета се предава на цялата система. И всички форми се развиват именно под въздействието на тези сложно преплетени силови отношения.
Всяка планета представя специфичен импулс на Слънцето, уникален тон във величествената симфония на слънчевата система. И действително, всяка планета отговаря на един тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогава изниква противоречието - нали познаваме седем тона в гамата и седем цвята на спектъра, а казахме, че има дванадесет планети - значи, за всяка планета няма цвят и тон. Това противоречие е привидно. Съвременните астролози го примиряват, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по- горна октава на първите седем. За да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Тук се натъкваме на друго противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява с положението, че според астрологията има известни принципи, които действат механически и са общи за цялата природа, а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то ги предава, трансформирайки ги, на формата. Например знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано от многото вибрации и от звуковете. По различни начини стигаме до долавянето на различните вибрации. Звуковете ги долавяме чрез антените на радиото. Но с една антена не можем да приемем вълните с различни дължини и скорост на трептенията, а приемаме само вълни с определена дължина и скорост. Същият закон работи и при планетните влияния. Човешкото съзнание е антената и според степента на развитието си долавя и реагира на тези влияния. А казахме, че всяка планета отговаря на определени тон и цвят, значи всяка планета има определен начин на вибриране, специфична дължина и скорост на вълните. Всяка планета може да се уподоби на радиоприемател. Същото нещо представляват човешкият мозък и съзнание. Следователно вълните, които идват от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и ритмус от този на даденото съзнание, няма да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитие, ни казват, че всеки по-висок стадий на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящия му стадий, тоест до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието навлиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова то започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефир- ни вибрации, които до този момент са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширението на съзнанието върху човека ще влияят повече планети и звезди и като той стигне до крайния предел на земното развитие, ще му въздействат всичките дванадесет планети, тоест в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципа на нашия Космос и човекът ще е във връзка с всички възвишени същества от целия Космос. Това е съвършеният, безсмъртният индивид.
Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителят, засега са запушени за общото развитие и то се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията засега изучава само седемте планетни течения, които взимат активно участие в развитието. И колкото повече човек се издига в развитието си, той постепенно отпушва запушените в него течения, а когато отпуши и дванадесетте, дванадесетте извора на живота, в него ще потекат всички творчески сили на Космоса и той ще постигне съвършенството. Когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно действието на планетните течения в аурата на Земята и психологически - в човешкото съзнание.
Така че всъщност имаме дванадесет планети, които отговарят на дванадесетте зодиакални знака, като всяка планета е проводник на силите на един знак. Както видяхме, зодиакалните знаци представят живи образи от космичното пространство, през което минава Слънцето, което поглъща, така да се каже, разумните сили на тези живи области и от своя страна ги предава на планетите. Така че всяка планета е динамично проявление на един знак. Знаците представят вродените, но скрити качества на организма, а планетите символизират онези активни сили, които пробуждат тези скрити свойства.
Дванадесетте знаци на зодиака представят човешкия организъм, а сред седемте планетни течения Слънцето символизира човешкия дух, висшата индивидуалност. Луната представя човешката личност, а останалите пет планети - петте чувства на организма.
***
Седемте дейни творчески течения са свързани със Слънцето 
, Луната 
и следните пет планети:
Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн.
Това са планетите, познати на древните астролози. Поне според традицията. Като казвам, че това е било познато на древните, разбирам външното, езотерично знание, а не онова на посветените, защото те са знаели неща, все още неизвестни и за съвременните учени.
В новите времена се откриха планетите Уран, Нептун и Плутон. Освен тях, между Марс и Юпитер се намират астероидите, малки планети около 1000 на брой, които са остатъци от разрушена при космична катастрофа планета от нашата планетна система. Според окултистите една планета се намира пред Меркурий, по-близо до Слънцето - тя е единадесетата, и има още една планета зад орбитата на Плутон. Тя е на предела на нашата слънчева система.
Така че в слънчевата ни система имаме следните планети:
Вулкан, Меркурий 
, Венера 
, Земя, Марс 
, астероидите, Юпитер 
, Сатурн 
, Уран 
, Нептун 
, Плутон 
и зад Плутон още една неизвестна.
Както казах, съвременната, както и древната астрологична система включва Слънцето и Луната в планетните течения. Защото тя изучава влиянието на планетните течения в аурата на Земята и човешкото съзнание.
Така, че планетните течения, които съвременната астрология изучава и които ще разгледаме и ние, са следните:
Меркурий, Венера, Луна, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Уран, Нептун и Плутон се считат като октава съответно на Меркурий, Венера и Марс.
***
Всички творчески принципи в своето проявление се поляризират като положителен полюс - полюсът, от който идват импулсите, който дава ход на енергията. Той се намира в Слънцето. Негативният полюс, който възприема, асимилира съответната енергия, приспособявайки я към целта и задачата, изпълнявани от него в космичното проявление, е самата планета. Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнитизира. По тази начин планетите се превръщат в магнетични центрове под въздействието на положителното електричество на Слънцето. Планетите като възприемащи центрове поглъщат само известни елементи от слънчевата енергия и ги превръщат в специфична енергия, присъща само на дадената планета.
Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата симфония на Вселената. Затова астрологичната наука казва, че всяка планета отговаря на определен тон от гамата и на даден цвят от спектъра. За съвременните хора гамата има седем тона, а спектърът - седем цвята, но това е само по отношение настоящия стадий на развитие на човешкото съзнание. Тези седем тона и цвята отговарят на седемте проявени творчески принципа, а останалите принципи още не можем да ги схванем като тон и цвят.
Следната таблица ни показва отношението между планетите и тоновете, цветовете, металите и дните на седмицата. Защото всяка планета управлява още един ден и един метал.
Така че творческият процес на природата е чисто музикален, защото всяко творческо течение отговаря на един тон. Великите посветени чуват тази музика, тази хармония на сферите, както я нарича Питагор.
Преди да класифицирам и конкретизирам качествата и естеството на всяка планетна енергия, ще дам някои елементарни астрологически данни, които ще са нужни на онези, които не са запознати поне с елементарна астрономия.
Слънцето, Луната и планетите са известни на астрономите и астролозите под следните имена и символи:
Слънце , Меркурий 
, Венера 
, Земя, Марс , Юпитер 
, Сатурн 
, Уран 
, Нептун 
, Плутон .
Меркурий и Венера са по-близо до Слънцето, отколкото Земята, затова се наричат вътрешни (долни) планети, а Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон се наричат външни (горни) планети.
Планетите се движат по елипси, в един от фокусите на които се намира Слънцето. Тези елипси са много близки до кръга. Плоскостите на планетните орбити са малко наклонени - както една спрямо друга, така и спрямо еклиптиката. Планетите на небето се намират все по-близо до еклиптиката или, както се казва, движат се по плоскостта на еклиптиката. Различните планети са различно отдалечени от Слънцето, движат се с нееднакви скорости и за различно време обикалят около него.
Меркурий
Меркурий е най-близо до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета - диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 млн км и обикаля около него за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много на 23 градуса от Слънцето и се губи в лъчите му, затова много рядко се вижда по нашите земи. Ако се приеме плътността на Земята за единица, то Меркурий има по-голяма плътност от Земята — 1:1.
Венера
Обикаляйки около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина. Отдалечава от Слънцето най-много до 48 градуса. Венера обикаля около Слънцето за 224,7 наши дни. Намира се на 108 млн. км от Слънцето. Разстоянието й до Земята, както и това на Меркурий, се мени, тъй като, обикаляйки около Слънцето, тя идва ту между Земята и Слънцето [1], когато казваме, че Венера (също и Меркурий) е в горно съединение със Слънцето, ту от противоположната страна на светилото - тогава казваме, че се намира в долно съединение. В първия случай тя се приближава до Земята на 42 млн. км, а във втория случай се отдалечава от Земята на 252 млн. км. Плътността й е 0:91. Изглежда като звезда от първа величина.
Марс
Марс много прилича на Земята и затова астрономите гледат на него като на умалена Земя. Свети с кървавочервен цвят, като звезда от първа величина. Отдалечен е от Слънцето на 227 млн. км. Поради еклиптичноста на орбитата му това разстояние се мени между 206 и 248 млн. км. Спрямо Земята, разстоянието му се мени в много по-широки предели. Когато дойде най-близо до Земята, отстоянието му до нас е само 55 млн. км, а когато е най-далеч, разстоянието достига до 400 млн км. Обиколката си около Слънцето извършва за 780 наши дни, тоест неговата година е равна почти на 2 1/6 наши години. Има два спътника.
Юпитер
Юпитер е най-голямата планета от Слънчевата система. По маса надминава всички планети, взети заедно. Масата му е 318 пъти по-голяма от масата на Земята, но плътността му е 1/4 от земната. Диаметърът му е 11 пъти по-голям от земния. Обиколката си около Слънцето прави приблизително за 12 години, тоест за една година изминава един зодиакален знак, а за 12 години обикаля целия зодиак. Неговата орбита е много малко наклонена спрямо еклиптиката, затова годишните времена на Юпитер нямат тази рязкост, която имаме на Земята. През всеки 399 дни Юпитер застава в опозиция със Слънцето и почти ежегодно може да се наблюдава вечер в продължение на 4 месеца. Разстоянието му до Слънцето се мени между 740 и 814 млн. км. Когато е в опозиция, блясъкът на Юпитер надминава яркостта на звездите от първа величина. Юпитер има 9 спътника.
Сатурн
Сатурн е най-интересната планета поради пръстена, който я заобикаля. Диаметърът му е средно 9,4 пъти по-голям от този на Земята. Обиколката си около Слънцето прави за 29,5 земни години, около оста си се движи много бързо и се завърта за 10ч. и 14мин. Оста му е наклонена спрямо орбитата под ъгъл 28 градуса, а на Земята е 2Ът. На Сатурн съществува по- голяма рязкост между годишните времена, отколкото на Земята. Средното му разстояние до Слънцето е 1,426 млн. км. При опозицията си със Слънцето изглежда като звезда от първа величина. Заобиколен е от 10 спътника.
Уран
Със силни очи Уран едва се забелязва като малка звезда. Диаметърът му е 4 пъти по-голям от този на Земята, а плътността му малко надминава тази на водата - 1,3. Макар по обем да е 63 пъти по-голям от Земята, масата му е само 141/5 пъти по-голяма от земната.
Разстоянието му до Слънцето е 12 пъти по-голямо от това на Земята - кръгло 2,900 млн. км, обиколката около Слънцето прави за 84 години. Има 4 спътника.[2]
Нептун
Нептун се намира на разстояние 4,490 млн. км. Диаметърът му е 4,3 пъти по-голям от земния, а гъстотата му е малко по-голяма от тази на водата - 1,2. Нептун е най-рядката планета от нашата система. Обиколката си около Слънцето извършва за 168 наши години, почти по кръгова орбита, много малко наклонена спрямо еклиптиката. Има само един спътник.
Плутон
Това е последната новооткрита планета от нашата слънчева система. Забелязана е от американския астроном Томбан на 21 януари 1930 г. Той е отдалечен на 6 млрд. км от Слънцето - обиколката си около него извършва за 250 години. По блясъка си е подобен на звезда от 15-та величина и може да се види само с крайно силни телескопи.
СЛЪНЦЕТО е най-грамадното тяло в нашата система. Диаметърът му е 1,391,000 км, което значи, че е 109 пъти по-голям от земния. Масата му е 750 пъти по-голяма от масата на всички планети от неговата система, взети заедно. Плътността му е 1,4 пъти по-малка от тази на водата.
Луната прави пълна обиколка около Земята за 28 дни. Тя е, както казват, най-капризното небесно тяло в нашата система и има около 60 движения. На нея съвременната астрономия приписва приливите и отливите на моретата и океаните и колебанията на Земята в движението й по орбитата. Според окултната наука истината е по-друга.
Както казах, планетите се движат по елипси в един от фокусите, на които се намира Слънцето. Когато планетите са най-близо до светилото, казва се, че са в перихелий, а когато са най-отдалечени са в афелий.
Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на хората.
Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия. Всяка планета е силов център със специфична функция в Космоса и в зависимост от тази си функция поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я към своето естество, придавайки й собствените си качества и свойства. Всяка планета поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена.
Слънцето е център на всички космични сили в нашата система. Понеже цялата система е един жив организъм, то енергиите, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, но остават свързани и със Слънцето. Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на действие - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония.
Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. Затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, то показва добра морална основа в характера и жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се изразяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина от живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо въздействие има Луната.
Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знакът Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също и дясното око при мъжа и лявото при жената.
Слънцето е носител на живота и е сърцето на нашата система. И в човека то управлява сърцето, както Слънцето дава живот на цялата система. Затова положението на Слънцето в хороскопа е от голямо значение, защото то ще ни покаже в какво състояние се намира животът в своето проявление в конкретен човек. Защото, ако Слънцето е жизнения принцип, Луната е формодател. Тъй като животът се проявява във формата, за да видим какво ще бъде битието на човека, на първо място трябва да разгледаме аспектите между Слънцето и Луната, което ще ни покаже хармоничното или дисхармоничното проявление на живота. Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало у човека - индивидуалността и личността. Задачата на всеки е да подчини Луната - личността, на Слънцето - индивидуалността.
Цветът на Слънцето е оранжевият (портокаловият) и тонът му е ре.
Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. И затова прави родените под негово влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви. То съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинската грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни.
Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политическите и граждански длъжности - висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт.
ЛУНАТА. В древния окултизъм Луната е символ на Мировата душа, която в египетските митове е символизирана от богинята Изида. В гръцките митове е назована като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената астрална светлина, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духа - Разумното начало, мъжкия принцип.
Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променлива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие.
В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах, представя индивидуалността, висшата природа - духът. В тялото тя управлява жлезите, лимфната система, стомаха, гърдите, симпатичната нервна система и лявото око у мъжа и дясно- то у жената. Болестите са на частите, които управлява стомахът, още задух, шарка, спазми и пр. В мозъка управлява центъра на въображението.
Докато Слънцето е емблема на властта и висшите държавни сановници, то Луната представя народа, широките народни маси и в частност майката и съпругата - жената въобще. Тя предразполага към всевъзможни обикновени професии и под нейно влияние са домакините, слугите, готвачите, рибарите, дребните търговци и пр. Предразполага към пътешествия, предимно морски.
Луната, като дете на Земята и отстояща най-близо до нея, отразява и ни предава енергията, която Земята получава от Слънцето. Тя е онази енергия, която произвежда всички вегетативни процеси в цялата органична природа - растеж, асимилиране, размножаване, с една дума - целия органичен живот на Земята е обусловен от Луната. Когато Луната се пълни, в нея настъпва прилив, с което настъпва прилив и в цялата природа - всичко започва да расте. Животът на Земята в сегашната му форма не би съществувал без Луната. Тя е, както казват астролозите, онази мирова майка, която храни с млякото си всичко израстващо в природата.
Тази енергия придава на родените под нейно влияние мекота, приятни обноски и блага реч. Лесно се приспособяват и са крайно променливи и романтични, обичат приключенията. Тази енергия отговаря на тона фа и на зеления цвят. Това е цветът, който произвежда растеж в органично и психично отношение. Той вдъхва упование, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той събужда алчност, жажда за частна собственост. Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. Материализмът, който съществува днес на Земята, се дължи на това, че тя цялата е потопена в зеления цвят (Учителят).
Луната изминава своя път през 12 знака на зодиака за около 27 дни, 7 часа, 43 минути и 36 секунди. Тя не се движи като Слънцето точно по еклиптиката, а се отклонява на север и на юг от нея и затова се казва, че има северна или южна широчина (северно или южно отклонение от еклиптиката), както планетите.
Луната е като медиум, който възприема влиянието на всички планети и ги предава на Земята. Затова нейните аспекти са от голямо значение особено хармоничните. Добрите й аспекти с Венера и Юпитер показват благополучие в материалния живот. Когато Луната е в лош аспект със Сатурн, това показва големи спънки и противоречия в живота. Луната, както и всички планети в проявлението си, претърпява известни видоизменения - в зависимост от знака, който заема. Върху този въпрос ще се спрем по нататък. Лошо аспектирана Луна е признак за лошо здраве - особено в детството.
МЕРКУРИЙ представя интелектуалния принцип, който схваща съотношението между нещата. Той е свързан между другото и със звука - онзи елемент, в който звучат тоновете. В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тон и др. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий.
Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен.
В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр. С една дума, предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита за планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самата му природа е такава, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните посланик на боговете, защото възприема и предава влиянието на планетите, с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така например, поставен в огнените знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеалистичност и художественост, а в Близнаци носи проницателност. В Скорпион прави човека заядлив.
Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (заекване), на гърлото и пр.
Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна и интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона ми.
Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие между мисли и чувства. Укрепва и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния. Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променливи, предприемчиви, способни за работа и обичащи труда, склонни към многобройни връзки и отношения. Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни.
ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр. Във великия небесен човек Венера се явява елемента любов в неговата душа.
Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна. В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи. Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр.
Тя представя живота на чувствата във всичките му вариации. Като започнем от домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и към Бога, всичко това е под властта на Венера. Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата. Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно можем да различим две влияния на Венера - висше и низше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери.
Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака. Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните ястия. Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишеството в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв.
Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и тона сол. „Ясносиният цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените емоции у човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие.” (Учителят). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външната страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво и изящно. Вдъхновява поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистичните дарби, кротостта, мекотата, любовта към удоволствията, както и склонността към бездействие; тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука както в селскостопанските, така и в артистичните занятия. Редом с Юпитер тя е най-благотворна от всички планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марс, понеже Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марс трябва да бъде победена, за да се прояви в цялата си чистота възвишената природа на Венера.
В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената.
МАРС. Зад тази енергия стои червеният цвят и нотата до.
„Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят винаги носи животворна сила. В своите чисти прояви той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще му внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава на октава по-надолу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-низша проява, са извънредно активни и груби.” (Учителят)
Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна. Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила - буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено. Марс владее над животинското царство изобщо и над животинското естество в човека. В библията той е символизиран като дявол - малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори заради самата нея. Убийствата и разрушенията се дължат на Марс. Той е онази енергия, която изважда материята от нейното пасивно състояние и я привежда в движение, създавайки по такъв начин поле за действие на другите по-висши сили. Докато Венера има работа с чисто органичния свят, то марсовата енергия може да се нарече механична.
Марс е активният, прогресивен принцип в природата - принципът, който привежда нещата в движение. Точно той извежда света от състоянието на покой. Другите принципи не биха могли да се проявят, ако той не породи движението.
Силното развитие на техниката при бялата раса се дължи на Марс; това показва, че цялата тази раса се е развивала под знака на Марс. Под влиянието му се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата. Марс управлява и вкуса.
Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонност към критика и анализа, а в астралния свят Марс е инстинктът и сляпата животинска страст. Когато марсовата енергия вземе надмощие, тя прави човека решителен, войнствен. Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава усещане за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта. Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти. Те са медиуми на родовата воля на природата. Не познават що е срам и страх. В организма управлява мускулите, жлъчката, бъбреците, главата, носа, лявото ухо, външните полови органи. Болестите на Марс произтичат от възпаление на органите и повечето са заразителни. Шарките, острите циреи, треските и прочие са негови болести.
Марс предразполага към технически занаяти, в които се борави с желязо и стоманени сечива. Под неговото влияние са хирургията, зъболекарството, войниците, търговците на желязо, на оръжие, касапите, инженерите, механиците. Всички занаяти, в които се употребяват огън, желязо, киселини, отрови, експлозивни вещества, са плод на Марс. Всички, които се борят и воюват, са под влияние на Марс.
ЮПИТЕР или ЗЕВС при гърците, е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието. В астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмносиния цвят и на тона ла. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид - непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен. Юпитеровата енергия се разпространява тихо и потайно, величествено и носи широта, жизнерадост, великодушие, щедрост във всички области на живота. Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота. Той излива любов и светлина към всички обкръжаващи. При когото тази планета е силна в хороскопа, той никога не губи и не пропада в живота. Затова астрологията го нарича „големия благодетел”. Всичкото благословение в природата и живота идва чрез Юпитер. А в астрологията наричат Венера „малкия благодетел”, както Сатурн назовават „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс - „малкото зло” - дявола, Луцифер.
В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности. В мозъка заедно със Слънцето управлява висшите морални чувства - религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане на истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение.
В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитер се дължат на излишества от ядене и пиене, на прекаленото напълняване, затлъстяване и нечиста кръв - в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр.
Под негово и Венерино покровителство в природата се явяват сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се поставят всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние.
САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето. Митологията ни го представя, че в едната ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее и е над времето и смяната на нещата. Косата показва, че всички неща, които попаднат под влиянието му, подлежат на разрушение. Растежът и разрушението се извършват във времето и пространството - а те са под властта на Сатурн. Това е кръгът, който Сатурн държи.
Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизиран от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го назовават още Ариман - название, взето от персийските мистерии, което има същите качества. Казват, че той ни дава лъжлива представа за всичко и не ни позволява да видим истинските форми на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, Сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя: „Дяволът е един от главните членове на комисията, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие ще се озовете пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогава да ви пусне готови в живота.”
Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си. Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от периферията към центъра. Всичко що е родено от него, той отново го приема в себе си. Тази идея изразяват древните гърци, като казват, че той изяжда рожбите си.
В човека представя низшето Аз и тук именно има една интимна вътрешна връзка между него и Луната, за която казахме, че също така представя личността - низшата човешка природа. Като господар на низшия Аз той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център.
Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човешкото тяло тя е под влияние на Сатурн. Под костна система в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, така и в земния той представя слуха. Ето защо предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово. Сатурн е планетата на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота, и уединението. Под влиянието на Сатурн се развива ясно слушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчните способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурн. Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий. Когато Сатурн е в добър аспект в хороскопа, той създава дълбочина в схващанията. А да се дойде до това, трябва да се издигнем над обикновения живот. Твърдостта и търпението се дължат отново на Сатурн.
Скъперничеството също се определя от Сатурн. Зимата е под влиянието на Сатурн, както и сухотата в природата. Отровите в света се управляват от Сатурн и Марс. Всичко, което попадне под влиянието на Сатурн, преминава през най-големи противоречия. Но ако човек иска да стане личност, той трябва да мине през териториите на Сатурн, за да се научи на търпение, да придобие твърдост и издръжливост, да се научи да мисли и да се вслушва в своя вътрешен глас. Това не може да се постигне без Сатурн.
В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага”, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен. Докато човек не се е подчинил на висшето, Божественото в себе си, на всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурн и които обуславят развитието на личностга, човек не може да мине нагоре. Докато не надмогнем своята личност, т.е. докато не минем през всички изпитания и противоречия, докато не изпием до дъно горчивата чаша, не можем да минем зад орбитата на Сатурн, не можем да влезем във висшия живот. Сатурн е последната от седемте планети, в които са локализирани седемте творчески течения. Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение към висшия живот. Но за да дойде човек до този висш живот, живот на свобода, той трябва да мине през „пазача на прага”, през Сатурн, който държи цялата му карма в ръката си - да изплати всичките си дългове и тогава - като свободна душа - да влезе в новия живот, който любовта и мъдростта разкриват пред него. Сатурн е онази енергия в природата, която стои зад виолетовия лъч и отговаря на тона си в гамата. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила, а в нечист вид - малодушие.
Посредством спектроскопа учените са установили, че различните цветни лъчи имат вълни с различна дължина, с различен брой вибрации и с различни физични и химични свойства. Установено е също, че червеният лъч, който стои зад Марс, има най-дълга вълна - 0,75 микрона и 428 билиона трептения и е носител на голяма топлина. Колкото се отива по-на- горе, вълните стават по-къси, броят на вибрациите се увеличава, топлината намалява, докато стигнем до горната граница на видимия спектър - виолетовия цвят, който има най-къса вълна 0,40 микрона и най-много трептения - 800 билиона, за който може да се каже, че няма почти никаква топлина - той е лъч на чистата, студена светлина. Тази констатация на физиката е интересна, защото по експериментален път установява известни свойства на цветните лъчи, които отговарят точно на описанието, давано от астрологията. Така червеният лъч е най-топъл, а знаем, че между планетите Марс е най-топъл, най-огнен; виолетовият лъч е най-студен, а видяхме, че Сатурн, които отговаря на виолетовия лъч, е най-студената планета - емблема на зимата и смъртта. В астрологията го определят като студен, сух и безплоден, създаващ натури студени, мудни, обичащи уединението, затворени, меланхолични, търпеливи, работливи, разсъдливи, трезви, с уравновесен ум, отличаващи се с голямо търпение, постоянство и издръжливост.
В организма Сатурн управлява костната система, зъбите, коленете, ставите, сухожилията, лявото ухо и пр.
В природата Сатурн управлява минералното царство. Като студена енергия той подкосява живота и затова, там където действа в органичния свят ограничава проявите на живота до минимум. Затова болестите му идат от простуда и липса на жизненост. Засяга частите, които владее, а именно костите, зъбите и прочие.
В заключение ще кажа, че и Сатурн, както и всяка от останалите планети, има две проявления - низше и висше, които са свързани с двата полюса на планетното течение, защото всяко планетно течение е поляризирано. Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене, трезв и ясен поглед за нещата. В низшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ, жестокост, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр.
Неговото място в хороскопа е от голямо значение и той или издига човека до най-високото положение в живота, или го сравнява със земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, го сгромолясва и сравнява със земята. Много такива примери има в историята. Такъв е например пътят на Наполеон, а също и на Хитлер. Както бързо се издигат, още по-бързо се сгромолясват и то в момент, когато се мислят за неуязвими. Така действа Сатурн. Повечето хора, които са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, са минали през всички негови територии и превъзмогвайки низшата си природа са се издигнали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее Слънцето на Божествената мъдрост.
Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа, като започнем от големите дипломати и политици, минем през крупните финансисти и стигнем надолу до миньорите и земеделските работници, все под знака на Сатурн. Под него спадат и печатарите, които работят с олово - метала на Сатурн.
УРАН, НЕПТУН и ПЛУТОН се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марс. Наричат се още транссатурнови планети. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, но с по-високи трептения, иначе казано, те са проява на нови принципи и сили на човешкото съзнание и затова разкриват нови светове, разкриват пред личността друга, непозната страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора. Всички нови импулси, които се проявяват в различни области на живота, са свързани с тези три планети. Новата мисъл, новата идея, във всичките им вариации, новите форми за изразяване и новите методи за приложение са резултат на тези планети. Най-новите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се олицетворяват от тези планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне, и нови на форми, в които да се прояви общественият живот, се дължат пак на тях. Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължи на новите импулси, които са в противоречие със старото бързо разрастване и разпространение на окултизма. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота - в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления, даже и техниката, са под влиянието на новите планети.
Уран се разглежда като октава на Меркурий [3], а Меркурий е свързан с конкретния ум. Следователно ще бъде интелектуален, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен, безплоден. За него казват, че е студен като Сатурн, енергичен и импулсивен като Марс и интелектуален като Меркурий. В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по-точно - върху жизнените енергии на нервите. Предразполага към мистични занимания и окултни науки и дава склонност към старинността - антикварите са под негово влияние. Това си има своите дълбоки психологически причини, на които сега няма да се спирам. Хората, засегнати от това влияние, търсят по-необикновени занаяти и професии, които да задоволяват влечението им. Изобретателите, електротехниците, метафизиците са родени под това влияние. Много учени, философи и реформатори, които внасят нещо ново в своята област и правят революция в нея, са все под Ураново влияние. Революциите във всички области са Ураново дело.
Всички онези, които се занимават с хипноза, астрология, френология, хиромантия, парапсихология, психометрия, изследователи в новата физика и пр., действат все под импулса на Уран. Уран е принципът, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и става космополит. Той счупва оковите на всяко робство и търси свобода, както за индивида, така и за обществото. Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя. Той е противник на всеки догматизъм, формализъм, консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, ги руши. Урановият тип има революционна мисъл. Но благодарение на това, че съвременните хора не могат да реагират правилно на Урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз, когато Уран започне да се проявява в тях, те стават някак ексцентрични. Имат скитнически склонности, оригинални и изобретателни са. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки. Болестите са сложни и неизцерими по пътищата на обикновената медицина, освен чрез новите методи на лечение. Болестите му са на нервна почва или от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства.
Нептун се разглежда като октава на Венера. Докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе предимно върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променлив, неустойчив. Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание. А тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те изцяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за Царството Божие на земята и са проповедници на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но всъщност те живеят със съзнанието си в един реален свят, който се стремят да въплътят в земните форми, но не им се отдава. Всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептун. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и имат голяма интуиция, силни предчувствия и ясно слушане. Повечето съвременни хора не могат да реагират правилно на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептун. Той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и пр. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в начинанията. Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки. В организма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене.
Плутон още не е проучен, затова няма да се спирам на него.
В зависимост от природата си и планетите, както знаците, са проявление на четирите основни елемента - о!ън, въздух, земя и вода. Затова имаме огнени, въздушни, земни и водни планети и всяка според природата си създава специфичен темперамент и морфологически тип, които се явяват като вариации на четирите основни типа.
Огнени са: Слънце, Марс, Юпитер.
Въздушни: Меркурий и Уран.
Земни:' Сатурн и Венера.
Водни: Луна и Нептун.
Планетите се делят също така на главни и второстепенни.
Главни са: Нептун, Уран, Сатурн, Юпитер и Марс.
Второстепенни: Венера, Меркурий и Луната.
Слънцето не се разглежда нито като главно, нито като второстепенно, то държи средно място между двете групи. Главните планети се наричат още външни, а второстепенните - вътрешни. Планетите се делят също така на мъжки и женски, както следва:
Мъжки планети са: Юпитер, Сатурн, Марс, Слънце.
Женски планети са: Венера и Луната.
Уран е среден или по-скоро съединява двата пола. Меркурий е променлив в зависимост от това с каква планета е в най-близък аспект: ако е в такъв аспект с Венера и Луната, той е от женско естество, ако е в аспект с другите планети, Меркурий е от мъжко естество.
Планетите също така се делят на положителни или електрични, и отрицателни или магнетични. Електрични и положителни са Слънцето, Юпитер и Марс. Магнетични и отрицателни са Сатурн, Венера, Луната и Нептун.
Уран е положителен и електромагнитен, а Меркурий е в зависимост от планетата, с която е в най-близък аспект.
Планетите се делят също и на добри и лоши, или на благотворни и злотворни. Но тези понятия са само относителни и условни. Защото в абсолютен смисъл добро и зло в природата не съществува, то е само по отношение на нас.
За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера и Слънцето. Някои наричат Слънцето синтетично, т.е., вън от класификацията добро и зло. Луната я наричат пасивна - ни добра, ни лоша, за злотворни планети са считат Сатурн, Марс и Уран, понякога и Нептун, а Меркурий е добър или лош в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект.
***
Различните планети като сили действат в различни области на мозъка и с това развиват различни способности и чувства.
1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и съждения, които се намират в горна- та част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбие, а също и чувствата на твърдост, потайност, предпазливост и пр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето.
2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговеене, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателност и пр. Намират се на темето на главата.
3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта на ушите. Това са самосъхранителните инстинкти, страстната, животинската страна на човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, чувствеността, жизнеността, борбеността, безстрашието, изпълнителността и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля.
4. Слънцето управлява главно тези органи и центрове, качествата на които са свързани с висшата природа на човека, тоест с висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, човеколюбие, вяра, надежда, чувство за лично достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото.
5. Венера управлява качествата дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да създават приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства и изпълнителните и творчески способности - тук спадат чувството за идеалното, грандиозното, възвишеното, веселост, духовитост, сръчност и пр. Двете области заемат страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн от една страна, и Юпитер и Слънцето - от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в сферата на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и други, и се намират в задната част на главата.
6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото и веждите. Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото.
7. Луната, заедно с Венера взима участие в управлението на полуинтелектуалните и социално-обществените чувства.
8. Уран и Нептун още не са локализирани, но вероятно те ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка.
Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия.
Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите:
Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност.
Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти.
Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност.
Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство.
Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области.
Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят проявява подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени.
Луната е възприемчива към умствените импулси на Слънцето, в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като променливи настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата.
[1] В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тези на Земята, ако си представим Земята като център, около който се движат планетите, ще ни се стори, че се движат около нея. париращи непрекъснато, както по отстояние, така и по скорост. В известни точки на орбитите им ще изглежда, че те спират, че остават стационарни. и една и съща част на зодиака; а друг път ще ни се стори, че се аршин назад, топиш се казва, че планетата е ретроградна, т.е., движи се и обрата посока на обикновеното си движение, което се нарича право.
[2] Уран има перпендикулярна орбита и се върти в обратна посока.
[3] Макс Хайндел разглежда Уран като октава на Венера и го нарича планета на алтруизма, а Нептун - като октава на Меркурий и го разглежда като планета на идеализма. Това си има своите причини, за които няма да се спирам, но само ще кажа, че според розенкройцерската традиция древните посветени нарочно са разместили имената и качествата на Меркурий и Венера, е което са искали да не предадат известни ключове на езотеричната наука. И в такъв случай, когато древните са говорили за Меркурий, те са имали предвид това, което ние наричаме Венера, и обратно. Само споменавам за това, като пак засега ще се придържам към общоприетото схващане, защото изнесеното в него е резултат на статистически и опитни изследвания.
