Езикът на Природата

Имам дом Неръкотворен II - Влад Пашов (1902- 1974)

• 829 • Езикът на Природата.
Как ни учи Природата? В Природата Великите същества са създали своя азбука, която ние трябва да изучаваме. Например вземете следният символ: ако отидете сутрин на изгрев слънце, най-първо ще забележите една малка светлинка, която постепенно се усилва, усилва, докато изгрее Слънцето. Щом изгрее, туй хубаво нещо изчезва, картината се изменя. Питам какво иска да ни каже Природата от изгряването на Слънцето до залязването? В тия моменти на Природата има два символа: в първия момент – от пукването на зората до изгряването на Слънцето – Природата ни учи върху двата велики закона на Мъдростта и Истината. Този момент отнема два часа, в него промените са резки. След като изгрее Слънцето обаче, Природата ни учи на друго: тя ни учи на закона на Топлината, т. е. на закона на Любовта. В този момент няма толкова резки промени в картините, но има промени в температурата – най-напред не е толкова топло, но постепенно става все по-топло и по-топло, докато стане много горещо. Значи и в живота е същото нещо: човек в утробата на майка си, в утробата на Природата два часа учи Мъдростта и Истината, а останалото време от деня учи Любовта. Тъй че по-голяма част от нашия живот е употребен за изучаване на Топлината и промените, които стават с нея.
И тъй, когато вашият живот е на изгрев, ще вземете първия символ. Когато отивате всяка сутрин на изгрев, ще имате в ума си картината, идеята за изгряващото Слънце. И когато погледна пукването на зората, аз ще се въодушевя, душата ми ще се изпълни с онези принципи на Мъдростта и Истината, а след като изгрее слънцето, ще кажа: “Настана часът на Божествената Любов!” И тогава цял ден ще трябва да изучавам промените, които стават в Любовта. Това е хубавото в Природата!