За да изправи брадата си, човек трябва да люби. За да изправи
ума си, човек трябва да бъде добър. В изпълнението на Вяолята Бо-
жия, укрепва човешката воля. Любовта изправя сърцето на човека,
а Доброто – неговия ум. Доброто е Божествена сила, която подтиква
ума към дейност. Няма сила подобна на Доброто, която да помага за развиване и усилване на човешката интелигентност. Ако изгуби
Доброто като единица мярка в живота си, човек постепенно започва
да се изражда, докато и животът му се обезсмисли. Следователно
всички дарби и способности на човека се дължат на развиването на
известни добродетели в миналото. Ако тези добродетели атрофират,
с тях заедно атрофират и неговите дарби и способности.
