Окултните основи на Богомилството
Някои от критиците на Богомилството ги обвиняват, че те учили, че светът е създаден от четири елемента: огън, въздух, вода и земя. Това е вярно, защото това е окултно учение, което стои в основата на астрологията и алхимията и цялата окултна наука, което още един път потвърждава, че богомилите са били едно окултно общество. Според Зигавин, византийски критик на Богомилството, богомилите учели, че Бог създал света от четири елемента — огън, въздух, вода и земя. Това учение е ядката на учението и на гръцкия философ Емпидокъл, за който се знае, че е запознат с окултната наука. С това учение е бил запознат и Манес. За него също говорят Платон и Аристотел. Учението за четирите елемента е било споделяно и от някои православни богослови като Йоан Дамаскин от осми век и други. Щом като богомилите са приемали това учение, ясно показва, че те са едно окултно общество.
Символичното тълкуване на Писанието
Фактът, че критиците на богомилите ги обвиняват, че тълкували Евангелието символично, а не го приемали буквално, също показва, че те са били едно окултно общество. Защото всички окултни общества гледат на Евангелието и на Библията като на символични книги. Те са знаели основната окултна истина, че всичко преходно е само символ на непреходна реалност. Да се тълкува Писанието символично, това значи да се даде предимство на духовното, защото да се възприема Писанието буквално, това е едно материалистично схващане на Писанието.
Критиците на богомилите ги обвинявали, че отричали Стария Завет. Според нашето схващане, това не е вярно, защото те, приемайки Евангелието като основа на своето учение, много добре са виждали, че сам Христос цитира старите пророци и казва, че те са говорили за Него. А ние знаем, че богомилите са хора разумни и с дълбока и трезва мисъл и не могат да приемат една част от едно учение, което считат за свещено и боговдъхновено, а друга да отричат. Всички езотерични учения знаят, че Старият Завет, като всички свещени Писания, има дълбок вътрешен смисъл и че външният разказ е само дреха на този вътрешен смисъл. Древноеврейската кабалистична книга поддържа същата идея, като казва, че Библията има трояк смисъл. Външният разказ е само дреха, с която е облечено тялото, което представя моралният принцип, а Духът — това е вътрешният дълбок смисъл. Същото са поддържали и Климент Александрийски и Ориген от втория век на Християнството. Богомилите са знаели това и не са отхвърляли Стария Завет, а са прониквали в неговия вътрешен смисъл. В него те са откривали пътя на историческото развитие на човечеството, както ще покажа това на друго място. С положителност може да се твърди, че те са отричали буквалното разбиране на Стария Завет, който действително отблъсква човека, защото е пълен с видими противоречия. Но, ако се проникне в неговия езотеричен, вътрешен смисъл, той вече ни се представя в друга светлина, представя ни се като една дълбока научна книга, която съдържа една отлична космогония и която ни дава историческия път на човечеството още от неговото излизане от Бога до наши дни, както и бъдещото развитие. По този въпрос е написал една отлична книга френският окултист от 18 век — Фабр д'Оливие, където разглежда Библията и предимно Мойсеевите книги, най-вече Битието като дълбока езотерична книга с много дълбоко и разумно учение. Там е обяснено строго научно образуването на световете, раждането на материята от Духа и създаването на всички форми. Там е разкрита Тайната на времето и пространството, която е още непозната на съвременните хора.
