Авторът на Апокалипсиса, който ни разкрива в ред грандиозни символи историческото развитие на човечеството в течение на Земния период чак до завършването на земната еволюция, което ще стане когато затръбят седемте Тръби и се излеят седемте Чаши на Божия гняв, не е пропуснал да ни даде, изразена в грандиозни картини, и мисията на Земята. Той казва: "И видях друг силен Ангел, който слизаше от Небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като Слънцето и краката му като огнени стълбове. И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на Земята, извика с висок глас, както когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове... И гласът, който чух от Небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на Ангела, който стои на морето и на земята. Отидох, прочее, при Ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяш; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. И тъй, взех книжката от ръката на Ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи."
Тази книга, това е Евангелието на Любовта, която влиза в земното развитие, която е мисията на Земята. Това, че книгата е сладка в устата, а горчива в стомаха, показва, че когато приеме Любовта в себе си, в своя физически живот, който е символизиран със стомаха на човека, ще има много неприятности, защото Любовта изисква жертви, изисква дейност, на която човешкото същество не е привикнало, и затова физическият живот на човека ще бъде горчив, ще има много неприятности, но в устата, т.е. в сърцето и в душата, ще бъде сладка като мед, което значи, че в духовно отношение Любовта ще бъде една Божия благодат и човек ще чувства сладост в сърцето си.
Ангелът, който слиза от Небето, облечен в облак, е Духът на Земята, Духът на нашия Земен период на развитие. Този период, както споменах и по-горе, е разделен на две части - една на слизане на Духа към материята, и друга - на възлизане. Слизането на Духа към материята е наречен Марсов период. Тогава под влияние на планетата Марс са се влияли в Земята силите, които образуват желязото. Периодът на възлизането е наречен Меркуров период. Но тези два подпериода са израз на това, което е предшествало нашия Земен период - космичен период на Луната, който е наречен Космос на Мъдростта, и космичния период на Слънцето, който е наречен Космос на Силата, на Енергията. И в наследство нашият Земен период получава от Лунния период Мъдростта и затова всичко на Земята е проникнато от една Велика Мъдрост, която е турила всичко в хармония. От Слънчевия период Земята е получила Силата и Енергията.
Слънчевото наследство се изразява в Земния период в Марсовия подпериод и е символизирано с крака на Ангела, стъпил върху морето. А Лунното наследство се изразява в Земния период в Меркуровия подпериод и е символизиран с крака на Ангела, стъпил върху земята. Първият крак е стъпил върху водата, защото в процеса на слизането Земята първоначално е била изцяло вода, а твърдата почва се явява по-късно. А вторият крак е стъпил върху земята, защото вторият под-период започва, когато Земята е изцяло изградена от твърда материя. А лицето като Слънце и дъга над него, и книга в ръката символизира мисията на Земния период, който слиза от възвишения свят. Книгата в случая символизира Евангелието на Любовта, което слиза от Божествения свят и се терени върху два стълба - на Силата и на Мъдростта.
Така че, мисията на Земята е да развие Любовта; Любовта да проникне цялата планета, да одухотвори цялата материя и да я издигне до висините на Духа. Тази идея е дадена и в Преображението на Христа на планината. Там Христос се явява между Илия и Мойсей. Илия е представител на Слънчевото течение на Силата, а Мойсей - на Лунното течение на Мъдростта. Върху тях се изгражда Любовта. Те са носители на Любовта, те са, които подготвят почвата, за да се прояви Любовта. Тази идея е изразена в Апокалипсиса и в 11 глава, където се говори за двамата пророци, които са двете маслини, двата светилника, които стоят пред Господаря на Земята, Който е Христос, Духът на Любовта, под Чието влияние Земята постепенно ще се трансформира в духовна планета, в която ще царува Любовта, която ще обедини всички, които са приели този импулс, в едно велико Братство. Св. Йоан изразява тази идея по следния начин: "И като затръби седмият Ангел, станаха силни гласове на Небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове." /15/.
