| Алтернативен линк |
19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ
"Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете." /1;1-2/.
"Който, бидейки сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото Същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо."/1;3/.
"И стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното." /1;4/.
"Защото кому от ангелите е рекъл Бог някога:
"Ти си Мой Син,
Аз днес Те родих";
и пак:
"Аз ще Му бъда Отец, и
Той ще Ми бъде Син"? /1;5/.
"А когато пък въвежда Първородния във Вселената, казва: -
"И поклонете се Нему всички Божии ангели."/1;6/.
"И за ангелите казва: -
"Който прави ангелите Си силни като ветрове, и служителите Си като огнен пламък." /1;7/.
"А за Сина казва: -
"Твоят Престол, о, Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето Царство е скиптър на правота."
"Възлюбил си Правда и намразил си беззаконие; Затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя." /1;9/. "И пак:
"В начало Ти, Господи, си основал земята,
И дело на Твоите ръце е Небето;
Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш,[/left]
Да! Те всички ще овехтеят като дреха,
И като одежда ще ги свиеш,
И те ще бъдат изменени;
Но Ти си същият,
И Твоите години няма да се свършат." /1;10-12/.
"А кому от ангелите е рекъл някога: - "Седи отдясно Ми
Докле положа враговете Ти за Твое подножие.
Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?" /1;13-14/.
"Защото не на ангели подчини Той бъдещия свят, за който говорим."/2;5/.
"Но някой е засвидетелствал нейде, като е казал:
"Що е човек, та да го помниш,
Или човешки син, та да го посещаваш?
Ти си го направил само малко по-долен от ангелите.
Със слава и чест си го увенчал,
И поставил си го над делата на ръцете Си;
Всичко си подчинил под нозете му."/2;6-8/.
"А като му е подчинил всичко, не е оставил нищо непод- чинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено." /2;8/.
"Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-до- лен от ангелите, че е увенчан със слава и чест, поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт е Божията благодат, за всеки човек."/2;9/.
"Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение." /2;10/.
"Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя;
казвайки: -
"Ще възвестявам името Ти на братята Си;
Ще Те хваля всред събранието";
и пак: -
"Аз на Него ще уповавам".
И пак: -
"Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог"."/2;11-13/.
"Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивление за греховете на людете." /2;17/.
"Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето." /4;12/.
"И няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме."/4;13/.
"И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/.
"Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/.
"Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/.
"Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал:
"Ти си Мой Син,
Аз днес Те родих";
както и на друго място казва:
"Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"."/5;5-6/.
"Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.
Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.
Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.
Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец;
а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/.
"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/.
"Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/.
"Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/.
"Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/.
"А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/.
"Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/.
"А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/.
"И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/.
"И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/.
Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтаря." /7;11-13/.
"Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдо- вото племе, относно което племе Мойсей не каза нищо за свещеници." /7,14/.
"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; защото за Него се свидетелства:
"Ти си свещеник до века,
Според чина Мелхиседеков";
защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/.
"И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/.
"При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/.
"Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.
Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата." /7;25-26/.
"И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/.
"Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо пролятата при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." /10;29/.
"Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздеяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си." Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." /10;30-31/.
"А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат." /11;1/.
"Защото поради нея за старовременните добре се свиде- телствуваше." /11;2/.
"С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща." /11;3/.
"С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каинова- та, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори." /11;4/.
"С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога." /11;5/.
"А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят.
С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на Правдата, която е чрез вяра.
С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае, къде отива.
С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и заживе в шатри, както и Исак и Яков, наследници заедно с него на същото обещание.
Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог."/11;6-10/.
"С вяра /Мойсей/ напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като един, който вижда Невидимия." /11;27/.
"Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да не ви дотегва и да не ставате малодушни.
Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: -
"Сине мой, не презирай наказанието от Господа,
Нито да отслабваш, когато те изобличава Той;
Защото Господ наказва този, когото люби,
И бие всеки син, когато приема.
Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, който баща му не наказва?
Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове." /12;3-8/.
"Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко. Но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него." /12;11/.
"Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена", и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но, напротив, да изцелее." /12;12-13/.
"Търсете мир е всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и множеството да се зарази от него."/12;14-15/.
"Но пристъпихме до хълма Сион, до града на Живия Бог, Небесния Ерусалим и пред десятки хиляди тържествуващи ангели, при Събора на Първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на Новия Завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата." /12;22-24/.
"Затова, понеже приемаме Царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е Огън, който пояжда."/12;28-29/.
В стихове 22, 23 и 24 на 12-та глава се говори за Бялото Братство. Съборът на Първородните, това са Белите Братя, също и духовете на усъвършенстваните праведници. Апостолът на много места загатва за Белите Братя, но тук е най-ясно казано.
"Постоянствайте в братолюбието. Не забравяйте госто- любието; понеже чрез него някои без да знаят, са приели на гости ангели." /13;1-2/.
"Помнете затворените, като че е тях сте заедно затворени - страдащите, като сте и сами вие в тяло." /13;3/.
"Не се впримчвайге в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя"; така щото дръзновено казваме: "Господ ми е помощник; няма да се убоя;
Какво ще ми стори човек?" /13;5-6/.
"Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието Слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.
Исус Христос е същият вчера, днес и до века."/13;8/.
"Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепва с благодат." /13;9/.
"А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога."
/13;16/.
"А Бог на Мира, Който чрез кръвта на единия Вечен Завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата Воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин." /13;20-21/.
