ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ

За Лука, който е от гръцки произход и е бил лекар, усвоил е много добре гръцката култура и език, се казва, че е написал Евангелието си под ръководството на апостол Павел, когото той е придружавал в много пътувания. По широтата на възгледите Лука прилича на апостол Павел. И в неговото Евангелие Христос е представен като състрадателен, милостив, любвеобилен, приятел на грешниците и страдащите, като Спасител на Света. С познанията и лекарското си изкуство той е бил много полезен на първоначалната църква.

По предговора на неговото Еевангелие се вижда, че то е отправено към някой си Теофил, гръцки или римски благородник около 63-та година след Христа. Но тази дума е гръцка и ако се преведе, означава Божи приятел. Затова според някои Евангелието е отправено въобще към Божите приятели.

Лука също е написал Деянията на апостолите.

Както казах, евангелист Лука съвсем не е бил прост човек. Той е бил един знатен и образован грък, по професия лекар. Писанията на Новия Завет - Деянията на апостолите и посланията на Павел - ни го представят като придружител на Павел в неговите пътувания.

Дали Лука е бил един от големия кръг на учениците, това не е известно. Още в първото Християнство не са могли да отговорят с положителност на този въпрос. Мнозина са го смятали като един от седемдесетте ученици. Както разказва легендата Аурея, вярва се, че Лука се намира в самото Евангелие, на което той е автор. Знаменателно е как в края на Евангелието на Лука, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с двамата ученици, пътуващи за Емаус, е назован само единия - Клеоп, а другият не е назован по име. Тук се чувства нещо подобно, както в Евангелието на Йоан, където никъде ученикът Йоан не е назован с неговото име, а постоянно се нарича ученика, когото Исус любеше. И както в Евангелието на Йоан неназованият по име е бил самият автор на това Евангелие, така и неназования в Евангелието на Лука се счита за автор на това Евангелие. Такава е легендата.

Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, която се намира на север от Палестина, в сирийско-финикийската област. Дали е роден в този град или там е получил и упражнявал професията си, не се знае. Антиохия е бил един от най-интересните градове от онази епоха. Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството.

В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет. Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност. В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството. Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство.

И гръцкият език, на който е написано Евангелието на Лука, се приближава до образования литературен гръцки език от епохата на Атина. В това Евангелие ни говори един, чийто матерен език е гръцкия и който е получил гръцко възпитание и образование.