Пророк Софония

Пророк Софония е деветият от 12-те малки пророци. Той е от племето Симеоново. Той е пророкувал в началото на цар Иосиевото царуване, т.е. около 630-та година преди Христа. Разрушението на Ниневия, предсказано от него, се е случило в 625-та година преди Христа. Бил е съвременник на Еремия.

Книгата му се състои от три глави. Първата глава започва с думите: „Слово Господне, което биде към Софония, сина на Хусия, сина на Годолия, сина на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, сина Амонов, юдиния цар."

„Ще погубя съвсем всичко от лицето на земята, говори Господ, ще погубя человек и скот, и ще погубя птиците въздушни и рибите морски. Ще изтребя человека от лицето на земята, говори Господ... Мълчете пред Господа Иеова, защото е близо денят Господен, ден на гняв е онзи ден, ден на скръб и утеснение, ден на запустение и погубване, ден на тъмнина, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и мъгла... Но ни злато, нито среброто ще може да ги избави в деня на гнева Господен. И всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността Му, защото ще направи скончението, даже и скоро, върху всички, които живеят на земята."

В тази глава се говори за деня Господен, който е денят на действието на закона на кармата и който се отнася за последните времена на нашата раса, когато всичко ще бъде погълнато то огъня на ревността Господня, от огъня, предизвикан от човешките престъпления. Нашата раса, според окултната наука, ще загине от огън, докато Атлантида загина от вода. За този фатален край на нашата епоха говори пророкът, а не за гнева на някакво капризно лично божество. Природните закони са живи и разумни и реагират на човешките престъпления с унищожение. Защото хората със своя лош живот са предизвикали такива енергии в природата, които ги разрушават и унищожават, както когато човек, без да знае, подпали една атомна бомба и тя го унищожава.

Във втората глава говори за действието на Божия гняв, за действието на кармата, която ще помете целия древен свят, заедно с Асирия и Ниневия, които ще запустеят.

В третата глава отначало пак говори за гнева Господен, а след това се казва: „И ще оставя всред тебе люде оскърбени и сиромаси, и те ще се надяват на името Господне." По-нататък говори, че ще изтреби всички, които противодействат на Израил, т.е. на Божиите дела, които не изпълняват волята Божия, и се казва: „Цар Израилев е Господ всред тебе и няма да види вече зло, защото ще ви направя именити и похвални между всички земни народи."

Тук се говори за избрания Божи народ, разпръснат между всички народи, т.е. за учениците на Бялото Братство, които са разпръснати между всички народи, които Бог ще събере и ще образува от тях ядката на Новото човечество.