Пророк Самуил

Пророк Самуил е бил левит по рождение, син на Елкана и жена му Ана, която го измолила с молитва от Бога и затова го нарекли Самуил, което значи „чут от Бога" или „дете на молитвата". Още преди раждането му майка му го обрекла на Бога. Затова още от малък го завела в Сило, където е било Светилището на евреите. (Подобна е историята на Питагор. Майка му също нямала дете и се молила на Бога, като се обрекла, че ако има дете, ще го посвети на Бога. И когато се родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той бил отгледан в храма под грижите на първосвещеника Илий. Като бил посветен на Бога още преди раждането си и предаден на назирейството, той още от малък имал връзка с Бога и Бог му говорил. След смъртта на Илий, той бил определен за съдия на Израил. Той е последният и най-добрият от израилските съдии.

Когато станал съдия, 12-те племена били отпаднали и нравствено, и политически. Той ги освободил от чуждо иго, обединил ги и ги управлявал с Мъдрост и Любов, като насърчавал образованието и истинската вяра. Той създал, или по-право възстановил училището за пророци и свещеници, ко го съществувало по-рано. Към края на живота си той помазал за цар Саул, а след него Давид. Умрял на 98 годишна възраст през 1053 година преди Христа. Даже и след смъртта му Саул го викал за съвет, защото докато бил жив, той имал голямо влияние върху Саул.

След като Саул се отклонил от Господа, Бог казва на Самуил, че го отхвърля като цар и го праща в дома на дави- довия баща Йесей, който имал осем синове, най-малкият от които бил Давид, който по това време пасял овцете на полето. Когато той дошъл пред Самуил, Бог му казал да го помаже за цар на Израил. Той бил рус, доброок и красив. Взел Самуил рога с елей и го помазал всред братята му. И от този момент дошъл Духът Господен над Давид, който го ръководил през целия му живот.

Това помазване е особен род Посвещение, чрез което Давид се свързва с Бога, пробужда се неговото съзнание. Той е бил готов от миналото прераждане, но сега, при срещата със Самуил и при Посвещението, което Самуил извършва над него в присъствието на братята му, неговата душа се пробужда и миналите опитности на връзка с Бога възкръсват; и той получава съзнателна връзка с Бога за през целия си живот.

От делата, които вършел Самуил се вижда, че той е един голям Посветен със сила и Мъдрост и сам извършвал Посвещения над готовите души.