МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР

1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20)

2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4)

3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19)

4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият

Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16)

Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ. Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде учението за тайната на времето, развитие на космичните процеси в течение на времето.

Хермес става водител на тези преселници от Атлантида, които тръгват по северния бряг на Африка и се установяват в Египет. Там той вдъхновява и организира Египетската култура, която според Учителя е образец на истинска култура, а Египет е била образцова правова държава, управлявана по принципите на синархията. Тази египетска култура става изходна точка, изходна база за развитието както на европейската, така и на гръко-латинската и западно-европейската култури. В Египет са посети семената, които се развиват в Западна Европа.

Така че, Зороастър е онзи, който е бил във връзка с Духа на Слънцето. Под негово ръководство са излезли онези преселници от Атлантида, които са минали през северните брегове на Европа. Той заедно със своя Велик Учител, когото ние познаваме като Мелхиседек, ги завежда в Централна Азия и той става Учител и Ръководител на културите на Петата раса в Африка, Азия и Европа. Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е. Моето учение и Моята Любов.

Когато Великият Слънчев Дух трябваше да слезе на Земята да спре инволюционния процес и да даде импулса на възхода, Зороастър се преражда в Палестина като Исус от Назарет, за да подготви тялото, което да послужи като проводник на Великото Космично Слово, което трябваше да слезе на Земята. Заедно с него се преражда и неговият любим ученик от Атлантида, Учителят на Египет, Хермес. След Голготската мистерия Исус възглавява онзи езотеричен център, от който изхождат всички импулси за развиване на петата културна епоха на Бялата раса, която се развива в страните на Западна Европа, а Хермес е неговият пръв помощник.

Така че, Зороастър заедно със своите ученици внася всичката Мъдрост както в древния, така и в съвременния свят. А тази Мъдрост е Мъдростта на Великия Дух на Слънцето, на Космичното Слово, за което Йоан казва, че станало плът и се вселило между нас. От него са получавали Светлината си, импулсите и Мъдростта всички, които са се явявали като външни представители на онова велико Братство, за което Учителят казва, че е носител на всяка култура.

И сега, когато западно-европейската култура е към своя край и на изток се зазорява новата културна епоха, шестата по реда си, която се заражда между славяните, Зороастър е пак въплотен, за да послужи като посредник на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви и да даде импулс за развитието на новата култура, от която ще се роди Шестата раса.

Така че, всички импулси в ръководството и развитието на човечеството идват от Духа на Слънцето и се предават главно по линията на Зороастър и неговите ученици, които са във връзка с Духа на Слънцето още от Атлантида и още от по-рано. Учителят казва някъде: Има някои, които са завършили школата с тройка или са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството и да заместят Христа. (Прибавям, респективно Исус, който е проводник на Мъдростта на Слънчевия Дух.)

След този кратък преглед ще дам една бегла характеристика на езотеричния път въобще, след което ще започна историческото разглеждане на лицата и техните учения, които са били проводници на Великия Божи Дух в ръководството на човечеството през различните епохи.

Ще започна това историческо изложение със Зороастър, като, както казах най-напред, ще направя едно бегло очертание на езотеричния път на развитие.

...Онзи, който тръгне в този път, от него преди всичко се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума. Той трябва да има сила и смелост да се противопостави на ужасите, които ще срещне на пътя си. И ако някой неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне булото на Изида, булото, което покрива тайните на света, той скъпо е плащал за това. Ако не е плащал с живота си, той е полудявал, разстройвал се е психически. Такъв пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага. И вероятно Седир, познавайки тази страна на мистериите, се обявява против този път на посвещение. Но той забравя, че в този път има три пътеки и всеки може да избере една от тях, която е най-подходяща за неговите сили. Седир като се е разочаровал от този път на Мъдростта, е избрал за себе си пътя на Любовта, който е по-лесен и по-малко опасен. И Плутарх, гръцки историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта. Затова и Учителят казва, че пътят на Мъдростта е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава през скалисти върхове и пропасти.

Затова във всички школи на мистериите, във всички окултни школи, както казах и по-горе, ученикът е трябвало най-напред да измени начина на живота си, за да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол на ума. Това има за цел да обуздае чувствената природа на човека. Това се е постигало чрез пост, промяна на начина на храненето и ново направление на неговия живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се променят изцяло.

Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации. Затова той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна система, за да може да издържи срещата с Духа. Защото Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа. Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи.

Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен свят. А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен свят. Но има друг един начин на познание, друго едно отношение към света. Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг път. Затова, за да влезе във връзка с този възвишен свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен свят. И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов свят. След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него. Той е също реален свят, само че го гледа през друго осветление. По-рано той е считал за реален света, който му разкриват петте му сетива, но сега пред него светът се разкрива под друг образ. И тук е една от големите опасности, които дебнат човека, когато навлезе в духовния път. По този въпрос Щайнер казва: „Страшна опасност дебне човека, навлязъл в окултния път. Като му се отворят очите, може да се случи той да изгуби смисъла на сетивната действителност, без да е придобил и осъзнал новия свят. Тогава той плува като в празно пространство. Той прилича на мъртвец. Старите ценности са разбити, без да се появят нови. Светът и човекът са изчезнали за неговите очи. Той е слязъл в един по-нисш свят. Той извършва преминаване през ада. Щастлив ще бъде, ако не потъне при това преминаване и ако един нов свят се открие пред очите му. Той или ще изчезне от видимия свят, или ще се появи в него като преобразено същество. В последния случай пред него ще има ново слънце и нова земя. В неговите очи вселената е възродена от духовния огън."

Всички минаващи през изпитанията на мистериите описвали, че минават през ужасите на ада. Минаването през тези ужаси показва, че съзнанието преминава от един свят на грубата материя в един по-ефирен свят, където вибрациите са по-високи и напрежението на силите по-голямо, вследствие на което ученикът преживява това много страшно, като преминаване през ада. А освен това, както казах, на прага на Висшите светове човек се среща със същества, зле настроени срещу човека, които се изпречват и му преграждат пътя. А те са ужасни на вид. Но след всичко това и от всичко това се ражда един нов живот. Когато човек преодолее тези препятствия, той излиза от нисшия свят и влиза в един висш свят, съвършено различен от този, в който е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога. Само така може да се разберат думите на Платон, който казва, че само този влиза във вечния живот, който е преминал през

Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл: „Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите там е нищета и страдание."

Затова учениците в началото на пътя, изправени пред изпитанията, упражненията и опитите, и работата над себе си, често си задават въпроса: Не може ли без всички тези неща? Не може ли да се избегнат тези ненужни страдания? Това е въпрос, който би поставил ленивият ученик: Не може ли без разрешаване на мъчните задачи на математиката, да стане математик? Изпитанията, на които се подлага ученикът, са като задачите, които се дават на ученика, който иска да стане математик. Без разрешаването на тези задачи не може. Без упражнения и изпитания не може, защото човек влиза в нов свят и чрез изпитанията и упражненията той се подготвя за този нов свят. Той изработва своите сетива, калява своята нервна система, за да може да издържи на напрежението на енергиите, с които влиза в контакт. Следователно трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, че когато се срещне с възвишените същества в духовния свят, да се запали искрата на Божествения живот в душата на ученика. До този момент духът на човека е в спящо състояние, но след като духът се пробуди, човек става ново същество. Той има вече друг поглед за света и живота. Онзи, който е придобил този живот, е развил в себе си нови органи. Той прилича на едно растение, което преди е имало само зелени листа, а сега вече редом с листата се явяват цветовете с блестящи краски. Силите, които са направили да се явят цветовете, са съществували и преди в растението, но така да се каже в спящо състояние. Те стават действителни, дейни само при появяването на цветовете. Така също Божествените и духовните сили съществуват в спящо състояние във всеки човек и те остават проявена действителност, когато човек мине през Посвещението, когато с него става едно преобразяване, каквото става с гъсеницата, която става пеперуда. Преди да стане пеперуда, тя трябва да се завие в пашкул, където един вид преминава през смъртта и възкръсва от пашкула като пеперуда. Подобно е и състоянието на Посветения, когато минава през изпитанията. Изпитанията, това е завиване в пашкул, през което време трябва да стане трансформация на силите и материята, за да възкръсне за нов живот. Тогава се чувствува озарен от една нова Светлина, която е създала всичко, включително и самия него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава крила. Тази сила е у него, тя е била преди него, тя ще бъде и след него. Той е създаден чрез нея. Сега той може да я улови и да вземе участие в собственото си създаване. Подчинил се на тази Висша сила и й дал свобода и път да работи в него, Посветеният чувства присъствието на Вечния, на Божественото в себе си. Той чувства вече, че нейните дела, неговата дейност трябва да стане една брънка от творческото дело на Божествения свят, на Божественото, което работи в света. Той си казва: Аз открих в себе си едно висше Аз, което надминава пределите на моето лично съществуване. То е било преди моето раждане, то ще бъде и след смъртта ми. Това Аз през цялата вечност е създавало и цяла вечност то ще създава. Моята физическа личност е създание на това висше Аз. То ме въплоти в материята, то работи в мене. Аз съм частица от него. Отсега нататък каквото създам, то ще бъде по-висше от това, което моята личност, ограничена в чувствения свят създава. Моята личност е едно средство за тази творческа сила, за Божественото, което е в мене. Така Посветените описват преживяването на раждането и пробуждането на Бога в себе си.

Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили. Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял.

Ето какво казва Учителят по този въпрос:

„За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания. Но за да премине от този свят в онзи възвишен свят, изисква се абсолютна тишина, без никакво смущение и безпокойство. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи този опит за влизане в Божествения свят, след като човек е преминал през съответната дисциплина на ума, сърцето и волята, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. Тази обстановка трябва да продължи най-малко един-два часа, нещо, което е невъзможно в градовете. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в града, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче, засега това е невъзможно и няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът обаче се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят за създаването на хармонична аура в тяхната стая, за да бъде опитът успешен."

Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си.

Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове.

И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия.

Ще завърша този кратък очерк със следната мисъл от Учителя:

„Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора. Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае Бога в другите хора. Този живот, който се проявява при събуждането на Божественото в човешката душа, се изявява като едно топло чувство, като едно универсално чувство, което обгръща всичко в себе си. То е съзнанието за Всеединството в живота. В съзнанието този живот се проявява като една мека, нежна светлина, която разкрива всички тайни на Битието. Когато човек има това преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с Реалността и стои на Вечната Канара. Тогава той може да каже, че познава своя живот, че познава себе си и може да познае и разбере и живота на другите. Без опитност никакво познание не съществува. Едва сега хората започват да изучават Великата мистерия на живота. Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце. Тази опитност са имали почти всички мистици и Посветени от всички времена и епохи. Това наричаме още връзка на човешката душа с Божествения Дух. От този момент за душата започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Бога, с Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му, държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово."

В допълнение на горната мисъл Учителят казва още:

„Когато придобиете съвършенството, само тогава ще разберете какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Който не е съвършен, не може да разбере какво представя Любовта, Мъдростта и Истината. Ако искате да станете съвършени, вие трябва да се подчините на Великия Божи закон."

След това бегло очертание на характера на езотеричния път ще започна изложението на историческия път на учението на Бялото Братство, както е вървяло през вековете. Най-напред ще разгледаме движението на първия клон на Бялото братство, който започва със Заратустра от Персия и Хермес в Египет. Ще започна най-напред със Заратустра.

Обръщайки се към учениците,

Учителят казва:

"Вие сте били с мен в Египет, в

Персия,

в Халдея, в Асирия и Вавилон,

в Палестина, в Гърция, Рим и т.н."

Това, преведено на друг език значи:

Аз съм този, който съм работил

в Египет, Персия, Халдея, Асирия и

Вавилон, Палестина, Гърция и т.н.