Разрешението за погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото беше желанието на всички ни, беше една сериозна задача за старейшините от Братството. Въпросът сериозно се обсъди и се стигна до заключението, че е добре да се поиска разрешението на Георги Димитров, който по това време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя, още от времето, когато са били непосредствени съседи на улица „Опълченска“66. Още повече, че Учителя го е спасил не от едно преследване на полицията през бурните времена на отминалия режим. Братята решават да подадат телеграма от името на доктор Иван Жеков, наш брат, което нещо той веднага направи. Отговорът на Георги Димитров за съгласието му Учителя да бъде погребан на Изгрева, идва навреме и министерството на Вътрешните работи дава писмено разрешение.
В получаването на това разрешение точно на време има един интересен, едва ли не мистичен елемент. Имало е съдействие от Невидимия свят, нещо като малко чудо.
Дежурният телеграфист, който предал телеграмата за Москва, разказва: „Телеграфските връзки по това време до Москва не бяха много уредени. Приема се и се предава само в определени минути. След това Москва спира и когато след време се наложи, пак повиква София - приема и предава. В такова едно предаване, тъкмо предадох телеграмата за Георги Димитров и Москва прекрати приемането. Свърши се дежурството ми и си отидох. Бях забравил за тази телеграма. Но в една от близките ми следващи смени - ето, пак приема Москва. Това продължи в обичайните минути, през което време се получи телеграмата на Георги Димитров до Министерския съвет. В нея се разреши погребението на Учителя Петър Дънов на братското място на Изгрева. Веднага след това, след тази телеграма Москва прекрати работа с България. Изненадах се, как стана така, че приемането и предаването, Москва извърши за необичайно кратко време. Зарадвах се и аз, че се получи обратно отговор.“