Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат. Казах ѝ: „Вие много се занимавате със себе си. Престанете с това, за да се внесе промяна във Вас. Затова днес няма още условие да Ви дойде помощ.“
Когато работите, трябва да имате предвид цялото човечество – това е разумното. Когато вие работите само за себе си, то все едно, че работи само един пръст и не е работа, а е само едно упражнение. Когато правиш нещо, от което ти и другите се ползват, то е полезно.
Седиш и мислиш: „Как ще живея?“ Няма какво да мислиш за това. Върху това ще мисли дървото, ти си клон. И каквото спечелиш, ако речеш да го туриш някъде за себе си, то само ще загазиш. Прати го към Цялото. Казано е: „Ще се отречеш от всичко и ще дигнеш кръста си.“ Когато живееш за Цялото, не можеш да правиш погрешки. Когато живееш за частите, тогава ще направиш погрешки, защото когато част спрямо част не се хармонира, нямат правилни отношения и става погрешка. Щом не живееш в хармония с частите, тогава косвено си в дисхармония с Цялото. Човек страда, понеже не работи за общото, а неговият живот е предвиден в Цялото.
Понеже сте възпитани частично – благото да е само за вас, там е и всичкото противоречие. Не може да бъде друго, в частта живеят всички части. Дяволът, от когото всички плачат, едно време бил благородник и всички го хвалили. Да, той бил видна личност и в него нямало нито помен от лошо. И всичката му погрешка била в това, че един ден, като минавал покрай Божественото огледало, огледал се. А като се огледал, толкова се влюбил в себе си, че поради това съгрешил. Под думата паднало същество се разбира същество, което живее само за себе си и много добре разбира своите интереси. Съществата на ада живеят изключително за себе си. Там всеки, каквото придобие, го има само за себе си. Той казва: „Аз трябва да се проявя.“ И сега идеите на ада са приложени на Земята. Хората работят по законите на ада, има привидна правда. Ред и порядък съществуват само за някои. В личния живот има големи заблуждения. Когато хората разглеждат нещата от лично гледище, там не могат да се спогодят. Животът трябва да се разгледа не от лично гледище, но като една целокупност. Обичай другите, понеже Бог ги обича. Прощавай им, понеже Бог им прощава. В Божествения свят страданията на едного са страдания на другите и радостите на едного са радости на другите. Към това се стремим. Съвършените хора са съвършени, защото считат скърбите и радостите на другите хора за свои. В новата епоха човек ще знае, че щастието му зависи от щастието на другите хора.
За да можеш да работиш, трябва да имаш здрави крака, ръце, очи и пр. Също така има хора, които за теб са като краката, други – като ръцете, очите и пр.; ако те пострадат, и ти ще пострадаш. Всички тези идеи трябва да легнат в основата на Новия строй, който иде.