– Когато минаваш по кален или прашен път, стани птица, хвръкни нагоре, дето няма кал и прах. Среща ли човек известно препятствие или съпротивление в мисълта си, трябва да се повдигне в по-високо поле. Влезе ли в полето на висшата мисъл, той е свободен от всички противоречия.
Не се свързвай с временните, преходните неща. Ако се свържеш с тях и ги обикнеш, когато загубиш, ще страдаш.
Човек, който не иска да бъде смачкан от колективната мисъл на хората, трябва да се свърже със силите на Живата Природа и да издигне съзнанието си до Бога.
Хората се отнасят с невнимание и с неблагодарност към средата и са внимателни към условията. Родителите са средата за децата, но колкото и да са добри, децата им не са внимателни към тях. Дойде ли въпрос до някакви условия - до някой приятел, децата всякога го приемат с трепет, очакват нещо от него. Бащата харчи за сина, хиляди левове годишно, да следва в странство, но синът не пише на баща си нито едно благодарствено писмо. Обаче, някой негов приятел му купи билет за театър - той веднага пише писмо, бърза да благодари за приятната вечер, която са прекарали заедно. Защо синът постъпва по два различни начина? Защото бащата е среда, а приятелят - условие. Ако приятелят ви почне да се грижи за вас като баща, т.е. от условие стане среда, вие ще престанете да му благодарите, да бъдете внимателен към него.
Не се меси в чужди работи - вземаш половината от дълговете на хората.
Един закон гласи: колкото по-малко вяра имаш, толкова Възвишеният Свят става по-строг към тебе и обратно.
Артистът знае, че като играе някоя роля на сцената, това не е реално, а привидно. Той забогатява или осиромашава на сцената, плаче или се смее, но това е привидно. И в живота, като се смееш или скърбиш, като страдаш или като се радваш, да съзнаваш, че това е привидно; ти си на сцената.