– Да живееш като душа - това е задачата, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна е задачата, но е постижима. В човека ученикът гледа душата, а не недостатъците му, понеже знае, че душата няма недостатъци.
Само този може да възприеме Божията Любов, който и в ада, и в рая остава един и същ.
Който може да примири скръбта и радостта в себе си, той е ученик.
От вас се изисква самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите мира си, кажете си: "Аз живея в света на пълната хармония. Обиколен съм от Разумни и Възвишени Същества, които са готови да ми помогнат."
Човек трябва да разбере едно: необикновеното в Живота е, което носи Радостта.
''Някой попита:
–'' Какво ще прави човек като стане съвършен?''
– Човек като стане съвършен, именно тогава ще започне истинската работа.
Ученикът носи новото в себе си. Дето влезе, носи светлина и ухание. И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновени работи той не говори, но каквото каже, хваща място. Такива хора българинът нарича щастливи. В душата си те носят възвишена, велика идея. На всички помагат и на всички желаят доброто.
Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди - човешките души. А наесен душата на ученика е градина, пълна със зрели плодове.