''В много беседи и разговори Учителят засяга въпроса за страданията, като разкрива техния дълбок, вътрешен смисъл. В онези дни особено се чувстваше нужда да се хвърли светлина върху този въпрос. Когато бъдат разбрани страданията, човек по-лесно ги понася и приема благото, което те носят. Учителят рече:''
– Страданието не е наказание. То се дава за поучение. На думата „наказание” ние даваме друго тълкувание. „Наказание” значи: „Казвам му да разбере”.
Ако ви дойде някакво изпитание, не се смущавайте. В него е скрито известно благо, което ще дойде накрая, след като издържите. Не пресилвайте условията. Знайте, че благото, за което копнеят вашето сърце и вашият ум, ще дойде навреме. Гледайте да не пропуснете това благо.
Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях. Апостол Павел казва: „Днешните страдания не може да се сравнят с онези велики блага, които те носят.” Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих.” Чрез страданията Любовта подготвя условията за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдеща радост. Страданията и скърбите са Божествени рала, които преорават почвата, за да поникнат семената на добродетелите. Когато човек страда, става по-добър и по-мек.