Привечер Учителя беше слязъл от Горницата и ние, около 12-15 братя и сестри, Го наобиколихме. Един брат запита за единството на Битието и Той каза:
В Битието има единство. Например ти стоиш сред сто огледала и виждаш себе си на сто места в разни пози. Отражението ти е на сто места, но ти си един. Всички тези, които виждаш в огледалото на Битието, са сенки, а Онзи, който е извън огледалото, е реален. Една котка, като извие в кръг опашката си и я зърне, че се мърда, мисли, че опашката ѝ е друго същество и като я ухапе, измяуче от болка. Котката се заблуждава, че опашката ѝ е друго същество. Същото правим ние: като извършим насилие над някое друго същество, почваме да страдаме и познаваме, че ние и то сме едно. Човек трябва да влезе в реалния свят.
Аз се радвам като срещам добри хора, понеже сме едно. Унижението на един човек е унижение на другите. Сполуката на едного е наша сполука. Добродетелите на всички хора са наши добродетели. Погрешките на другите са наши погрешки. Животът е един. Животът в нас и във всички същества е един и същ.
В някои избрани моменти на живота, когато си в повдигнато състояние, за миг проблясва великата истина за единството на всички и после се връщаш в своето обикновено съзнание. Един човек ми разказа, че една нощ излязъл да види звездите и се почувствал в едно с планините, тревите, цветята, животните, с всички хора. Радост, Мир и Светлина го изпълнили и нови идеи нахлули в него. Това състояние траело много малко време.
Една сестра си спомни: „Спомням си, Учителю, веднъж: на една наша екскурзия на Ел-Шадай пред Вас имаше кошница с череши и Вие казахте: „Измийте ги на чешмата и раздайте на всички, защото Аз имам хиляди уста.“
