Какво разнообразие има във всеки излет на планината! Часовете текат с голяма бързина и все нови картини се изнизват пред нас. Всякога Витоша се явява нова за нас, говори ни на нов език, разкрива ни нови страни на разнообразния си живот. При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци.
Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в душите си. Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината. Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа!
Отиваме горе, за да се учим, и обогатени, окрилени, просветлени, да слезем долу на работа! Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във всеки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори. Отиваме горе, за да почувствуваме, че животът е любов, радост и хармония. Там горе се учим да разбираме езика на планината. Тя ни казва:
Ето една сценка из тъй пъстрия ни живот на планината: Всички сме около Учителя. Почваме тихо песента: „Давай, давай". С песен искаме да поздравим скалите, потоците, тревичките и цветята, на които сме гости днес. Песента ни обединява. Хармонията, единството и радостта, които ни свързват в този миг, не са ли предвкусване на оня светъл ден, който иде за човечеството? Песента е свършена. Учителят казва:
— Хубаво е тая песен да се изпее с движения. Музика, съчетана с движения, има по-голяма мощ.
Изпяваме същата песен с движения. Учителят продължава:
— Всяка песен трябва да се преживее дълбоко, за да има онова действие, което трябва да има. Всяка песен трябва да се яви като израз на преживяното в душите. Напр., за да пеете, както трябва песента „Давай, давай", трябва да имате желание да давате За да има добър глас, човек не трябва да допуща в себе си никакви нисши, отрицателни мисли, чувства и постъпки. Някой човек не пее хубаво, може би, защото в миналото е погледнал някого на криво. Човек може да употребява музиката за лекуване. Когато се понижат трептенията на някой орган повече от нормалното, това заболява. И когато се повишат трептенията му, оздравява. Това става по много методи; между другото и с музиката.
Погледнете красивата картина, която се разкрива пред вас: върхове, гори, канари, зелени засмени полянки, облаци и пр. Природата е обсипала човека с хиляди блага. Той трябва да е доволен. Да кажем, че сте при извора, но нямате чаша. Идва един със сребърна чаша, друг със златна. Вие съжалявате, че нямате такава чаша. Пийте с каквато и да е чаша. Ако нямате чаша, пийте с ръка. Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата! Важна е водата!
В този час слънцето тъй щедро ни дарява със своята светлина, но разумни сили стоят зад нея. Тук на Витоша живеят цели народи: безброй растения, животни и пр.. Какъв обширен ум имат тия разумни сили в природата, които разпореждат и ръководят всичко това!
Учителят поглежда кучето, което ни придружава, и казва:
— Ето, това куче е една недовършена картина, но разумните, сили в природата работят върху него. Това, което виждате тук, това са паравани. Зад всички тия явления има разумни сили, които работят. Тук виждаме изложба на това, което са изработили. Цялата вселена е азбука. За онзи, който знае да чете, колко много е написано тук! Например, един геолог чете по камъните и земните пластове. Хората днес имат механистично, материалистично разбиране на природата.
Става дума за материализма. Учителят казва:
— Един материалист отишъл на един остров в Тихия океан. Там казал на канибалите, че няма Велико Разумно Начало в света. Те му казали: „Ти благодари, че вярваме в Разумното Начало. Но ако беше дошъл по-рано, когато не вярвахме, щяхме да те изядем".
У мнозина вече постепенно се развива шестото чувство, чрез което ще се разшири кръгозорът им. При хилядите си измервания, които правих в своите обиколки в България, срещнах една доста напреднала ясновидка. Видях, че центърът на съвестта е развит на главата ù, но центърът на религиозното чувство не е добре развит. Казах ù: „Ти си много справедлива, но не и религиозна". Тя минава за религиозна, но не е такава, понеже критикува, говори за недостатъците на другите. А истински религиозният има благоговение, уважение и любов към всеки човек, към всяко същество. Той всички обича и във всички вижда нещо хубаво и добро. Ако тя беше религиозна, щеше да бъде гениална и светица.
— Защо някои имат страх от бъдещето?
— Има много причини за това. Ето една от тях: Някои хора в миналите си пререждания са живели до възраст 15, 20, 30, 80, 120 години. Да кажем, че някой е живял в миналото до 20- годишна възраст. Сега го е страх, да не, би да стане така. Обаче, може би у него има чувство, интуиция, че няма да бъде така като някога, когато не е успял.
Поднасят на Учителя едри, сочни, жълти круши. Учителят ги разрязва, дава на всички веднъж, дваж, триж и казва:
— Любовта е минала и е оставила този плод. Светът от единия до другия край е все любов!
Учителят посочва един камък и казва:
— И това е любов! Любовта е най-скромното и най-великото нещо. По- скромно няма от любовта!
Като обичате никого, вашата обич, вашите добри мисли и чувства раждат у него плодове. Тия плодове събуждат у него любов към вас.
Не започвайте никаква работа без любов!
Да приложите любовта, това значи да служите на Бога!
В днешната култура любовта е все с кранове. Отвориш малко и казваш: „Да не е много" и пак завъртиш и затвориш крана. А пък слънцето дава тъй изобилно! Разумната природа е турила човека само да отвъртва крана, а пък той казва: „Колко ти дадох!" Той нищо не е дал, защото Великият извор дава, а не той!
— До кога ще страда човек?
— Докато дойде в хармония с великите закони на природата. Това на друг език ще каже: Когато нашата воля дойде в съгласие с волята на Разумното начало в света. Когато това стане, на земята ще бъде рай, ще дойде щастие на земята. Щастието е за земята. Щастие на небето няма. На небето има блаженство!
Ето каква е разликата между новата култура, която иде, и старата, която си отива: в старата култура слабите слугуват на силните, а в новата силните слугуват на слабите доброволно, от любов!