28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
Днешният ден се чувствува празничен. Небето синьо. Времето е тихо. Тук има още остатъци от снежните преспи. Около нас – пролетни цветя. Чувствува се радостта на възкръсващата земя, на събуждащите се цветя и треви, жадували през зимата за този момент. Разположението на всички тия цветя, на тия дървета се предава и на тебе. Общението с вътрешния живот на природата е богат източник на нови идеи, на нови прозрения, на нови стремежи и подтици!
След ритмичните упражнения се изкачваме по-нагоре. Спираме се на красивата полянка при първия заслон. От тук се разкриват широки хоризонти: виждат се Резньовете, хижата, отсрещните иглолистни гори и надалеч, като вълшебно видение, се очертава Рилската верига!
Всички са около Учителя. Той почва:
– Хората нямат понятие за оня непреривен процес, в който Великото се проявява. Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в душите си!
Човек трябва да обикне Великото в света! И като види някоя форма, да види в нея божественото, да ù изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще обичаш частта заради цялото. Ако работиш за цялото, и твоите работи ще се уредят. Същността на живота е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш. Ако държиш доброто, ако държиш божественото, животът сам по себе си ще се нарежда. Всяка лозова пръчка, която не работи за цялото, изсъхва и ще се отреже.
Всичката погрешка е, че днес всеки човек живее за себе си. Всичкото зло иде от по-голямата любов към себе си, а всичкото добро иде от по-голямата любов към цялото.
Аз още не съм говорил за любовта, а само за подаръците и благата на любовта. Хората не са оценили още подаръците и благата на любовта, а пък искат самата любов! Оценяването на подаръците и благата ù е подготовка за разбиране и проява на самата любов. Докато разбирате подаръците на любовта, дотогава ще се подмладявате и ще остарявате. И като дойдете до любовта, тогава няма вече остаряване.
Любовта – това са най хубавите отношения, които може да има. Като дойде любовта, тя учи човека, и тогава човек има най-хубавите постъпки и отношения.
Но преди да дойде тя, човек трябва да учи отношенията.
Можеш да излъжеш само оня, когото не обичаш. Щом излъжеш някого, любовта я няма там. В любовта няма абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон.
Любовта носи радост. Тя носи импулс и живот. Ако любовта не донесе тия неща, тя не е любов.
– От где иде обезсърчението у хората?
– Щом дойде любовта, създават се най-хубавите условия. Ти седиш и мислиш, че нещата са невъзможни и се обезсърчаваш. Щом дойде любовта, виждаш, че всичко е възможно. Напр. някой човек е отчаян, иска да се самоубива, да се дави. Щом дойде любовта, той става смел, решителен, не го е страх от нищо. Напусне ли го любовта, той пак става страхлив като заек.
При любовта има разширение. С любовта ти влизаш в един красив свят, в най добрите условия.
При нея най-първо ти се стопля сърцето и в ума ти се запалва една свещ.
При любовта в съзнанието идва просветление. По-рано ти си бил индиферентен, нищо не те е интересувало. Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание.
Няма по-красив момент от съзнаването на любовта! Това, което наричат възкресение – това е моментът, когато човек съзнае любовта.
Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести. Магарето няма да реве, а ще пее. Гарваните няма да грачат, а ще пеят. Това са символи.
Човек трябва да има здрава мисъл. Всяка мисъл, минала през любовта, е възвишена!
Какво нещо е любовта? Като обикнеш един човек, ти виждаш страданията му. Трябва да обикнеш някого, за да знаеш какви нужди има той! Аз бих желал всички да обичат, за да влизат в нуждите един на друг.
Всички светии са влюбени! Те толкова са влюбени, че са забравили всичко друго! Видял е той нещо, идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко друго!
И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял!
При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича!
Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга. И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу. Канарата казала: "Не се хвърляй долу! Онзи пак ще те обикне. Не се обезсърчавай!"
Тя минала една река и искала да се удави в нея. Реката ù казала: "Недей! Ще ме опетниш, Аз минавам през толкоз места! Той ще те обикне. Прави онова, което аз правя. И аз нося нечистотиите и не се обезсърчавам." – Това са символи. Идеята е, че има в природата една разумност, която ни крепи.
– Как може да се добие любовта?
– Това е неправилен израз. Тя не е нещо, което отвън може да се сипе в хората. Не! Човек има любовта и остава само да я прояви. Тя е силата, която носиш в себе си. Ако останеше тя сега да дойде в тебе, то е изгубена работа.
– Кои са методите на любовта?
– Обръщайте внимание на дребните неща, защото те са, които ще разрешат въпросите! Любовта е в най-малките подбуди! Например, ти си занят с някои високи работи, но дойде ти подбуда отвътре да покажеш на този човек пътя, да походиш с него няколко десетки метра, за да му покажеш пътя. И тая малка услуга може да стане причина след време за големи промени в живота ти!
Само през вратата на любовта може да се влезе при Великия! Само през вратата на любовта може да се влезе в Царството Божие! Само през вратата на любовта може да се влезе в Живота.
Когато работим от любов, без да чакаме нищо, това е божественият порядък. А пък когато се осигуряваме, то е човешкият порядък. В новата култура всичко ще се прави с любов.
Когато обичаш някой човек, от тебе нещо излиза. Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш лицето му, че има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в него.
Когато отивам при цветето, виждам какво е писал Безграничният в него. Отивам при друго цвете и пак правя същото. После отивам при един камък и пак правя същото. Цветето е книга, която Безграничният е писал. В тия книги аз чета, какво е писал Той в тях и се радвам, понеже и те четат в мен. Като отида при тях, аз чета от тях и те четат от мене. Те ще се радват, че има един четец, който чете в тях. В божествения свят живите книги се радват, когато ги четат. И ние на този свят защо скърбим? Защото не ни четат хората. Всеки минава, без да чете.
Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни!" И когато четем една книга – т.е. когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме. А когато не обичаме, не можем да четем.
сп. „Житно зърно”, бр. 12, кн. 9-10
