Беше март месец, все още навън бе хладно и направихме общ обяд в малкия салон. След завършването му един брат засвири на цигулка и ние пяхме заедно с него. След това се заведе общ разговор, който постепенно се издигна до идейни висоти. В разговора Учителя каза:
Няма какво да търсим Любовта. Ние живеем вътре в нея, затова трябва да отворим съзнанието си, за да влезе в нас. Вземете за пример едно куче, което е толкова просто, но то като те обича, готово е на всички жертви за теб, а като не те обича, хапе те. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази.
Има неразбиране на Любовта. Плашим се да не ни кажат, че обичаме или че ни обичат. Най-първо, ако обичаш някого по новия начин, той ще се реформира, ще стане като Ангел, ще е готов на всички жертви за теб. Като дойде Любовта, ще ти израснат крила. Ако си 85-годишна баба, ще станеш 19-годишна мома. И никога няма да остаряваш – дойдеш ли до 33 години, там ще се спреш. Хората ги е страх да не изгорят от Любов.
Вие трябва да образувате едно общество на хора, проводници на Любовта. И вече да имате опит. А вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва, е, че вие не обичате. Че сте обичани, това знам със сигурност, но дали вие обичате? Сега ще обичате, за да живеете. Ако нямате готовност да пожертвате всичко, за да получите Вечния живот, Божията Любов, Разумното, тогава какво ще постигнете? Човек трябва да напусне този живот на безлюбието и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. Когато човек се е отчаял, той е разбрал, че живот без Любов не струва. И следователно нека да напусне този живот на отчаяние и да влезе в живота на Надеждата.