Беше март месец, все още навън бе хладно и направихме общ обяд в малкия салон. След завършването му един брат засвири на цигулка и ние пяхме заедно с него. След това се заведе общ разговор, който постепенно се издигна до идейни висоти. В разговора Учителя каза:
Няма какво да търсим Любовта. Ние живеем вътре в нея, затова трябва да отворим съзнанието си, за да влезе в нас. Вземете за пример едно куче, което е толкова просто, но то като те обича, готово е на всички жертви за теб, а като не те обича, хапе те. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази.
Има неразбиране на Любовта. Плашим се да не ни кажат, че обичаме или че ни обичат. Най-първо, ако обичаш някого по новия начин, той ще се реформира, ще стане като Ангел, ще е готов на всички жертви за теб. Като дойде Любовта, ще ти израснат крила. Ако си 85-годишна баба, ще станеш 19-годишна мома. И никога няма да остаряваш – дойдеш ли до 33 години, там ще се спреш. Хората ги е страх да не изгорят от Любов.
Като казвам, че не сте обичали, ето какво разбирам конкретно: нали на едно малко дете казваме: „Ти още не разбираш какво нещо е студент в четвърти курс. Ти може да си било в отделенията, но не си било в университета.“ Като казвам, че не сте обичали, разбирам, че съвременните хора не са били в университета на Любовта. Има любов на отделенията, има прогимназиална и гимназиална любов, има и университетска любов. Сега говоря за университетската Любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде!