На следващата година, когато се построи салона - 1927 г., Учителя нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят. Дежуреха на групи. Една група сестри взимат дежурство по за един месец. Друга група сестри вземаха следващия месец. Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да организира общата кухня. Това води началото си от събора на 1926 г. и непосредствено след него. Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителя ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение.
През 1927 г. след събора Учителя нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси: Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска, кой колкото има. А който няма пари, не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства. Но като дойдат на Изгрева, поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя, може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Или физически глад, или духовен глад, но понякога те вървяха заедно, ръка за ръка. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите беседи. Учителя нареди да се посадят една редица лешници към 100 броя, които израснаха като големи храсти.
На съборите при общите обеди с големите казани се изразходваха много продукти и се изискваха средства. Тогава се организираха общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха, но и хартистваха.
Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа дори и след това.
