Александър114. Ето името, с което се кръщават всички големи люде или такива, които трябва да станат големи. В случая ние имаме едно лице, една усмивка, разлята по него като светликът, който се разлива по нивите, когато отмине облачето, препречило слънчевия лик. Двете големи черни очи на Александър всякога са миловидни и усмихнати. Той всякога разлива по образа си тая мечтателна миловидност: и когато жънем, и когато се перем, и когато напластяваме сеното в огромния прашен плевник.
Александър, когото зная отдавна, който е близък приятел и сътрудник на Борис в естествения факултет и който заедно с Борис ходи и през най- лютите зими без балтон, има винаги широко сърце. Той приема с тишина всички неща. В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“
Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп.
Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос. Тогава той придобива твърд вид, сбърчва вежди и привидно се отдалечава от своя лиричен свят. Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява. Широката усмивка пак се разлива по лицето му и надвива над мръщината. Тогава черните очи се изпълват наново с нега и от устните му се проточва непреодолима мечтателната тъга за Миньон.
_____________________________________________________________________ 114 Методи Константинов пише в спомените си за Александър Стрезов: „Той беше също участник в Ачларската комуна. Бе роден в Стара Загора, а родът му идва от Македония. Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен. Бе голям приятел на Георги Томалевски и Борис Николов. Накрая, на IV Младежки събор Александър Стрезов апелира за редовност в изплащане абонамента на списание „Житно зърно“. Ние тогава бяхме под знака на бедността. Когато ходехме на екскурзии бяхме винаги окъсани, одърпани, защото нямахме дрехи. Произхождахме от бедната и средна класа. Нямахме средства, с които да разполагаме, и едвам преживявахме. Затова да не ви учудва, че някои не си плащаха абонаментната вноска за списанието.“
115 Операта „Миньон“ от френския композитор Шарл Луи Ам- броаз Тома (1811-1896 г.).
