Боговете на гърма запалиха своите факли, за да осветят безпределните пътища из вселените! Всред блясъка на светлината впи Хенан живите си светящи очи Той броди всред молнията и търси Девора! Не изпитвана скръб обхвана душата му, заради отсъствието на Девора. Прехванал упорит жезъл, той пътува из безчетните царства на битието. (Ханан облечен в дълга бела мантия, препасан със светъл пояс, върху който е окачен съд, пълен с чиста изворна вода).
Х а н а н.
Аз трябва да го намеря! Навярно той е дошъл тук в царството на желанията. Мрак е вече! Той се е заблудил всред тъмнината, и страшното е, да не би да е влязъл несъзнателно в градината на съблазните (Вглежда се),
Тук има някаква пейка и съд до нея. Какво ли е това? Дали това не е някакво изкушение? Ще трябва да проверя.
(Ханан взема съда и излива от него течност и тя започва да шуми).
Ето, шуми; това е отрова. О! дали и Девор е минал през тази градина на съблазните и е пил от отровите в този кърчаг?
Девор, чадо мое, пътят за тази градина на ненаситните желания е път на падение и смърт! Дали и твоите девствени устни са се докоснали до този отвратителен кърчаг?! О, дано не бъде! Защото ти не трябва да опетниш девствената си душа. И с такава страшна присъда да освидетелствуваш копнежите на своето сърце.
О, не, ти си син на Лазура! От тебе изтичат реки от слънчева енергия, — тя е непобедима. Ти си звезда, бленувана от векове. Твоето сияние е сила в живота! Ти си ключ на тайнствения храм и обект на вечно съзерцание. Твоят образ е тъй светъл; той никога не трябва да огасва! Очите ти са слънчева светлина: те вечно трябва да греят! А душата ти е чиста Дева, и грехът няма място в нея. Ти си светъл лъч и нощната тъмнина не трябва да го огасва. Твоето име е Девор, син на девствената светлина и светъл ангел от небесната синева!
Явление второ.
В този тъй важен момент, когато душата на Ханан бе тъй дълбоко развълнувана, заради предвижданата трагедия на Девор, чу го Царят на желанията — 3емон и бързо се отзова на това място.
3 е м о н .
А, какво интересно същество! Прилича на някакъв фантастичен Бог!
Кой сте вие, от где идете тук? Да не би и вие да искате да ви дам от жаркото вино и ястие от диви сърни? Заповядайте, седнете. Тук е място на утеха и наслада. Ще придобиете най- голямото удоволствие, като пиете от сладкото вино и ароматичната билка. Тогава желанията ви ще се изливат в горещи чувства, страсти и удоволствия.
На, вземи и пий до забрава!
Х а н а н.
(взима кърчага и го хвърли на земята)
Проклятие! Твоето омайно питие и ароматична билка носят само смърт! Махни се, изкушение, отпред лицето ми! Изменнико клети, ти ли отрови Девор?! Где е Девор? Къде си го отвел? Кажи по-скоро, защото страшна е съдбата ти!
(3емон напуща Ханан. Просълзи се Ханан и громко извика
Девор, Девор, сине мой, где си? Не чуваш ли моя зов, не чувствуваш ли моята сила, не те ли озарява моята светлина? Ето, аз протягам десницата си. Ела, събуди съвестта си и чуй скръбните стенания на светящите твои братя в царството на светлината; тe никога не ще се успокоят, докато не се завърне Девор в царството на необятната любов.
(Ханан наведе глава и тръгна да търси Девор).
3 е м о н .
Бунтовник такъв! „Изменник“ ме нарича и „убиец на живота“. Той не знае, че аз имам власт да го погубя и завинаги да не смущава силите на моето царство.
Дошел е тук да внася смут, непокорство и страх в моите поданици, Такъв не трябва да живее! На всека цена аз трябва да се справя с него! Но, трябва да побързам докато не е срещнал още Девора и го отвлече с себе си.
Ала защо някакво странно чувство смущава волята ми. И страх обзема сърцето ми ? Това чувство ме плаши!
Не! Славния 3емон трябва да царува, и срази всеки противник! Неговото царство е силно, защото има ключовете на смъртта! Всяка сила, която не се подчини на моята воля, бива пленена и отведена в тъмното царство на смъртта! А всяка сила, която се покланя на моята воля, бива отвеждана в царството на страстните удоволствия, където животът е сладък сън.
Светлата Дева аз откраднах и я направих Богиня на съблазните. И всеки светящ, който се е осмелил да я отвлече с себе си, е бивал поразен. Така аз поразих силите на Девор. Той забрави своя идеал. Огасна в него огъня за знание и подвиг. Той пие страстната омая от чаровните гърди на чародейките. Той не трябва да напуща моята земя. Аз се влюбих в него и той е продължение на моя живот.
Но какво да се прави с този странен велможа? Той се чувствува така горд и смел! По лицето му се движат светящи облаци. Очите му са сякаш огнища, в които всичко изгаря — стопява се. В мишците му прозира могъща мирова сила. Той е готов с един замах да порази моята вековна власт. Аз се страхувам от него!
Явление трето
Така отчаян, паднал духом 3емон, прегърбен, се движи нервно из алеитe на градината. В този момент силен глас го стресва.Това бе Арияна — царицата на нощта.
А р и я н а.
Какво е това, 3емон, да креташ като ранено псе? Кой е наранил така смело твоята несъкрушима воля, та си паднал духом? Има ли некой още по-силен от властта на 3емон? Смърт за такъв и черен пепел да бъде, отвеван от ураганите из пустините. Сега бъди смел защитник на най-силната царица на нощта.
Знай, аз съм хаос и злоба на деня. И всеки, който се осмели да наруши очарователната нощ и запали факел на виделина, ще бъде изгарян в пламъците на страстите. Д всеки мой агент, рицар и чародейка, които са се уплашили и паднали духом от факлите на светящите, ще бъдат проклети и ще лазят, като червеи в пръста.
3 е м о н .
Тук е дошел странен жрец — слънчев Бог, който търси Девора. Той ме порази със своя огнен поглед и срази устоите на волята ми!
А р и я н а.
Не се страхувай, 3емон , ти си силен. Иди, намери този бунтовник и сражавай се с него. Забий отровното острие на шпагата си в гърдите му, за да умре. Ако силите ти те напуснат, аз и страстните музи, ще изпием огнените пламъци от очите му и ще съкрушим мишците му. Това трябва да стане! Бързай! Това е волята на нощната царица!
3 е м о н .
Не, мила, не мога. Чувствувам ръката ми да трепери, и не е в сила да прободе гърдите на жреца. Той е силен и светлият му лъч ще раздере черния воал на нощта. И ще потекат живи, светли струи от светлина и ще загасне страстният огън на нощта . . .
А р и я н а.
Млъкни! Недей повече да раздразваш гърдите на нощта, и така страховито да огасяш, пламъците на страстите!
Върви тогава в тъмните нощни свърталища, където Девор страстно пие от разголените гърди на твоите чародейки сладкия сок на забравата! Встрастявайте го повече и подклаждайте ненаситните му желания, да станат стихийна буря в сърцето му. Преспивайте го с отровните пари на пламтящето вино, докато дойда аз.
Аз ще тръгна по стъпките на този опасен светец и, като ехидна, ще изсмуча пламъците от очитe му. Върви, преди да ни огрее слънчев лъч, да не би да бъде после късно. Не се бави!
Явление четвърто.
Бързо закрачи 3емон към тъмните свърталища, доволен че ще може да пие вино, без да го безпокои някой.
Арияна обви лицето си с черен воал. Тя се спусна вирено надолу към лесовете на градината с убеждение, че ще срещне Ханан. И наистина, всред мрачната нощ светлината не може да се укрие. Внезапно тя се стресна. Бърже сне черното наметало от лицето си и се вглежда в чудната светлина, блестяща всред лесовете.
Ханан, впил поглед в небесната синева, безмълвно шепне светлият му дух молитва. Тя незабавно се изпълва. Зорницата надниква през златистия вече фон на далечния изток. Монархът на сутринната зора пръска веч светли вълни върху тъмния хаос на света.
О, Жрецо! Престани да палиш тез факли с пламъка на слънчевата си светлина, която стопява безжалостно моята страстно огъваща се снага! Ела при мен. Яз съм отворила своите обятия за тебе. Ти ще почувствуваш тъй упоителните сладки трепети на моя дух, и ще се опиеш от чаровните ми пламтящи устни. И ще бъдеш щаслив в прегръдкитe на моя чар! Ела и облечи червения хитон на страстта.
Х а н а н.
Да, твоят образ ще отлети във вечния ден, а страстта ти ехидна ще изгори в огнището на девствената „Светая светих“. Ти не ще бъдеш повече царица на нощта, защото огряла е вече новата зора на вечния светъл ден. Скрий черният си воал на страстите, за да не би и ти да изчезнеш като „тежка съдба на нощта“!
А р и я н а.
О, Жрецо! Престани да плашиш царицата на нощта, защото, тя е необятна, и скрива светлите лъчи на деня!
(Ханан дигна ръка. Арияна изчезва из облаците на нощната тъма )
