Пробуждане на съзнанието.
Новиятъ човѣкъ
Пробуждането на съзнанието въ физическия свѣтъ става чрезъ една голѣма катастрофа. Едва следъ това настава у човѣка едно друго състояние, което може да се нарече мистично или, по-добре, музикално. И тогава човѣкъ запѣва – той мисли музикално, чувствува музикално и постѫпва музикално. Роди се нѣкой – той пѣе. Умре – той пакъ пѣе. Защото човѣкътъ на пробуденото съзнание вижда. За него нѣма смъртъ, нѣма прекѫсвене на живота. Той вижда какъ животътъ минава отъ гама въ гама, какъ модулира отъ една тоналностъ въ друга, той чува да тупти безсмъртниятъ му ритъмъ.
Въ човѣка на пробуденото съзнание е прозвучалъ основниятъ тонъ на живота, и затова всичко въ него се нарежда музикално. Всѣко явление, всѣко събитие звучи на своето мѣсто, подобно тоноветѣ на една музикална пиеса. Основниятъ тонъ — това е мѣрка. А този основенъ тонъ прозвучава у човѣка въ момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човѣкъ започне да се самосъзнава, първиятъ моментъ на самосъзнанието – това е основниятъ тонъ до. Разбира се, това до нѣма нищо общо съ условното до на нашия камертонъ. Прозвучи ли у човѣка основниятъ тонъ, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25000 тона. А колко тона долавя сега човѣшкото ухо? Твърде ограниченъ брой. Още по-малко тонове може да възпроизведе човѣшкиятъ гласъ – той се движи въ тѣснитѣ граници на 2 - 3 октави. Засега ние боравимъ съ дългитѣ вълни на музиката. Духовната или магична музика, която е възходяща, която има свойството да разрѣдява материята, да я разширява и моделира, борави съ кѫситѣ вълни. Тѣзи вълни проникватъ навсѣкѫде. Нищо не може да устои на тѣхнитѣ мощни трептения — ни болестъ, ни страдания, ни обезсърдчения, ни песимизъмъ, нито дори смъртъта. И затова не е алегория, когато се твърди отъ ония, които познаватъ свойствата на тази музика, че тя може болни да лѣкува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е въ състояние да пробуди скрития животъ въ всичко — толкова е тя могѫща!
Музиката – това е дихание на съзнанието. Чрезъ музиката човѣшкото съзнание диша. Музикалниятъ свѣтъ е срѣда, чрезъ която душата се проявява на земята. Безъ музика, безъ музикалната срѣда, която свѣтътъ на тоноветѣ образува, душата и духътъ на човѣка не могатъ да се проявятъ. Любовьта безъ подходяща музикална срѣда сѫщо така не може да се прояви. А любовьта, това е великата реалностъ въ живота. И когато казваме, че Любовьта не може да се прояви безъ музика, ние подразбираме оня разуменъ редъ въ проявитѣ на Природата, който въ случая се изразява по следния начинъ: музиката е срѣда на съзнанието, съзнанието е срѣда на човѣшкия умъ, а умътъ е срѣда на Любовьта. Така вървятъ нѣщата въ възходяща степенъ.
Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана въ високъ и широкъ смисълъ — като подготвителна срѣда на най-великата реалностъ въ свѣта, Любовьта.
Мощна сила се крие въ музиката! И ако хората искатъ да се превъзпитатъ, ако тѣ искатъ да възпитатъ едно надеждно поколѣние, което да стане носителъ на нѣщо възвишено и красиво, нъщо ново, тѣ трѣбва да поставятъ въ Основата на възпитанието музиката – въ най-широкъ смисълъ. Съвременнитѣ хора сѫ много немузикални. Само крайно немузикални хора могатъ да се биятъ помежду си, да търпятъ какофонията на оръдията, които сѣятъ смъртъ и разрушения. Само крайно немузикални хора могатъ да водятъ тия груби политически и социални борби, само крайно немузикални хора могатъ да допускатъ жестокостъта и насилието въ всичкитѣ му форми.
Ако хората бѣха по-музикални, нѣмаше да губятъ толкова време и енергия, нѣмаше да полагатъ такива неимовѣрни усилия за постигане на толкова малки резултати. И ако тѣ постигатъ така трудно нѣщата, това показва, че не сѫ много умни, че сѫ слабо музикални. Това не е само едно голо твърдение. Редица факти показватъ, че въ звука и ритъма се крие мощна сила – подъ звуковетѣ на известни инструменти сѫ рухвали стени, разрушавали сѫ се мостове, пръсвали сѫ се на парчета електрически крушки. Това сѫ съвременни опити, които показватъ, че библейскиятъ разказъ за рухването на Йерихонскитѣ стени не ще да е легенда или поетическа измислица. Сѫщото показватъ и опититѣ на индийскитѣ факири и змиеукротители – чрезъ известни мелодии тѣ сѫ въ състояние да обайватъ звѣроветѣ и да ги държатъ покорни и кротки.
Това сѫ факти, които загатватъ за магичното влияние на музиката, приложена най-широко въ живота. Само чрезъ музика ще рухнатъ „Йерихонскитѣ стени“ на тѣсногърдия националенъ егоизъмъ, задъ които сѫ се укрепили въоржженитѣ до зѫби съвременни народи, и само чрезъ музика ще се укротятъ звѣроветѣ на нестихващитѣ страсти, които рушатъ личния и общественъ животъ на хората.
И наистина, природата създава сега единъ новъ типъ, единъ новъ човѣкъ. Той влиза така тихо, така незабелязано въ живота, както е влѣзълъ нѣкога сегашниятъ човѣкъ всрѣдъ гигантитѣ млѣкопитаещи, влѣчуги и птици, които нѣкога сѫ владѣели земята. И този новъ човѣкъ ше стане господаръ на свѣта така, както стана господаръ немощниятъ отпървомъ въ сравнение съ силнитѣ хищници съвремененъ човѣкъ. И както съвременниятъ човѣкъ сломи грубата сила на мускулитѣ и челюститѣ, на рогата и копитата съ силата на своя умъ, така и новиятъ човѣкъ, който влиза днесъ неусѣтно въ свѣта, ще сломи разрушителната сила на днешното човѣчество съ своята нова мисълъ, съ мощната енергия на оня музикаленъ свѣтъ, въ който диша неговото пробудено съзнание.
Едно отъ най-характернитѣ свойства на новия човѣкъ е това, че той вижда навсѣкѫде и отвсѣкѫде – и отпредъ, на далечни разстояния, и отзадъ, и нагоре – въ небесното пространство и надолу — въ недрата на земята. Той вижда какво става въ най-отдалеченитѣ кѫтове на свѣта – по суша и по море. Вижда какво става на слънцето, на луната, на планетитѣ. Вижда какво става на слънцата отъ Млѣчния пътъ и другитѣ звездни вселени. И понеже мозъкътъ му е устроенъ като най- финенъ радиоапаратъ, който може да долавя дори и най-кѫситѣ вълни, той чува онази прословута хармония на сферитѣ, която сѫ чували Посветенитѣ отъ всички времена.
На мнозина този образъ на нозия човѣкъ ще се стори фантастиченъ. Но нима съвременниятъ човѣкъ, съ своята сложна психика, съ своя културенъ животъ, изразенъ въ наука, религия, изкуство, общественъ строй, съ своитѣ културни институти – училища, университети, църкви, обществени учреждения, не е „фантастиченъ“ и непонятенъ за животнитѣ? Какво знаятъ тѣ за всичко това и какъ си го представятъ? Навѣрно човѣкътъ за тѣхъ е само едно по-голѣмо и по-хитро животно, а културнитѣ му учреждения сѫ все „кѫщи“ – отдѣлни, разкѫсани представи за кѫщи.
Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко. Той иде да организира свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ копнѣели душитѣ на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение съ разумния свѣтъ, невидимъ за съвременнитѣ хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мѫчителни въпроси, които терзаятъ човѣчеството днесъ. Той не е човѣкъ, който мисли само за себе си. Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние. Той е въ съгласие съ цѣлокупната разумностъ въ свѣта, съ всички разумни същества и мисли като тѣхъ. Само за новия човѣкъ може да се каже, че мисли въ истинска смисълъ на думата. Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си. Той знае, кой е. Той знае, че е едно съ Любовьта и Мъдростъта, сиречъ той е човѣкъ, който е намѣрилъ майка си и баща си.
Защото само като вървишъ по пътя на Любовьта, ти можешъ да намѣришъ майка си.
Като вървишъ по пътя на Мѫдростъта, ти можешъ да намѣришъ баща си.
И като вървишъ по пътя на Истината, ти можешъ да намѣришъ себе си.
А Истината е това, въ което Любовьта, Мъдростъта, животътъ, знанието и свѣтлината действуватъ съвокупно. Истината е крайниятъ резултатъ на Вѣчностъта. Това не ще рече, че тоя резултатъ е нѣщо завършено, конечно. Той е непреривенъ резултатъ. Истината – това сѫ плодоветѣ, които постоянно узрѣватъ на дървото на Живота.
Така знае и така вещае за Истината новиятъ човѣкъ.
