Основният грях на човечеството, който го е докарал до днешното му мизерно състояние, може да се формулира с думите: отдалечаване от природата, което значи отдалечаване от посоката на естествения развой на човека, отдалечаване същевременно от естествените условия на живота. Тук вече спадат безбройните противоестествени привички, наклонности, обичаи, страсти и злоупотребления, които човек е вършил и върши до днешен ден, в противоречие с природните закони. Тук спадат: Отдалечаването на човека от земята-хранителка, от слънцето, от чистия въздух, от чистата храна; тук спадат,- пиянството, месоядството, злоупотреблението с половата енергия, леността, прекомерното развитие на некои качества и способности в ущърб на други, изобщо всички форми на неестествения живот на човека. Към тях най-после ще трябва да при- бавим егоизма, — стремежа към отделност и лично добруване за сметка на другите, който в същност е основата, върху която е станало цялото отдалечаване на човека от природата. Защото той, егоизма, е нарушение на основния закон на живота: единството, той е отдалечаване от единството на природата, след което вече естествено следват всички други по големи и по-малки отклонения от нея.
Да се възвърнем отново към природата! — Това е мощния потик, който се надава от предвестниците и борците за Новото Човечество и който трябва да се подеме от милиони гърла, да се превърне в плът и кръв, да се осъществи в живота на милионните народни маси! . .
Обаче злото не може да се изкорени с едностранчиви мерки, с частични преобразования, с реформи, които не отиват по дълбоко от повърхността на нещата. За да се възвърнем наистина към природата, ние трябва да проникнем дълбоко в причините на злото, да направим коренни и всестранни реформи в живота си, да изменим из основа целия си бит.
Да се възвърнем към природата! — Това значи да се възвърнем преди всичко към Бога — да възстановим единството, хармонията между нас, като съставни части на Божествения Организъм, да възстановим връзката си с Първопричината на живота! . . Преди човек да се възвърне към природата в лицето на нейните външни форми — слънце, въздух, естествена храна и питие и т. н., той трябва да направи това, което е хиляди пъти по-важно: да се възвърне към нейния източник — Бога, да установи съзнателна връзка между себе си и него! Без това предварително условие, всяко друго „възвръщане“ към природата би било ефемерно, повърхностно и недостатъчно да излекува болките на човечеството. Без него, каквото и да прави, човек ще си остане откъснат лист от дървото на живота и никъде нема да намери здрава упора за себе си. Явно е, следователно, че всяко възвръщане към природата, без възвръщане към Бога е една кратковременна илюзия, която не може да трае дълго и чийто край ще донесе нови разочарования за човека. И обратно, възвръщането към, Бога, съзнателното възстановяване на връзката между човешката душа и Него, е първата и най-важна стъпка, която води към пълно и всестранно възвръщане в лоното на, природата!
Но могат ли съвременните скептически и критически настроени хора, готови всякога да критикуват всичко, което техния ум не може побере, — могат ли те да се възвърнат към Бога, преди да поставят на мястото му чрезмерно развилия се за сметка на интуицията и сърцето интелект? — Естествено, — не! Защото сегашното чрезмерно развитие на ума за сметка на сърцето, на интелектуалните способности за сметка на моралните, е това голямо отклонение от природата, от естествения хармоничен развой на индивида, което прави хората слепи за духовния свят, за дълбоките истини на живота, за Бога . . .
Следователно, човек трябва да смири гордостта на прекомерно, неестествено развилия се интелект, да култивира в себе си интуицията, вслушвайки се в гласа на сърцето си, което ще го заведе при Бога! .... С това човек вече става неделима част от Божествения Организъм на живота, той се свързва здраво с Цялото и Цялото се свързва с него, заживява с неговия живот и вече никакви бури и катастрофи не могат да го откъснат от там; — нищо не може да наруши покоя му, защото той е жива и неразделна част от дървото на живота.