Като една следующа стъпка след съсредоточението, ученикът може да практикува съзерцанието. Съществуват много предразсъдъци и заблуждения по отношение истинската същност и стойност на съзерцанието. На някои то се струва като напразно прахосване на времето и употребяване силите на човека за достигане на въображаема, несъществуваща цел. Разбира се, тези, които мислят така, съвсем не познават предмета.
Същността на съзерцанието се състои в концентрирането, съсредоточението на съзнанието върху известен обект, при което последния придобива за нас истинска реалност, тъй като само по такъв начин ние се свързваме с него с една реална връзка. Тогава ний можем да се приобщим, да се слеем с този обект, да привлечем към себе си, да придобием неговите качества, или пък да придобием или реализираме самия него.
Но обекта на съзерцанието може да бъде и друг. Изобщо, всеки предмет, качество, идея, същество или личност, могат да бъдат обект на съзерцание. Общото, което съществува във всички тия случаи е това, че между субекта и обекта се постига повече или по-малко пълно единение, качествата на обекта се преливат в субекта или пък последния става притежател на обекта (когато последния е предмет или изобщо нещо, което може да се придобие). За постигането на това последното и изобщо за постигането на творческото съзерцание съществуват специални упражнения в разните окултни школи, които развиват съзерцателната способност. Обаче, независимо от това, никой човек никога и никъде не е постигнал нещо, без да е употребил по един или друг начин, съзнателно или несъзнателно, метода на творческото съзерцание, с други думи, без да се е съсредоточил за повече или по-малко време, върху образа, върху идеята за това, което той желае да постигне, да придобие или създаде. Защото, всяко нещо, което съществува, е резултат, е въплощение на ония идеи-сили, които първом съществуват като зародиши в духовния мир, т. е. в съзнанието на човека или Бога, и после се обличат в материя. За да се реализират обаче тези идеи, ние трябва да се спрем, да се съсредоточим над тях и да приложим, за тяхното реализиране, силата на своята воля. Докато за създаването им е необходимо творческо въображение, то за въплотяването, за реализирането им са необходими преди всичко вяра и воля, които една без друга не могат.
И тъй, съзерцанието, подпомогнато от творческото въображение и вярата, е извора на всички неща, които ние имаме възможност да наблюдаваме в живота и да реализираме със своята воля.