„Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема. Като се молиш, ще концентрираш мисълта си само към даден предмет и ще поемаш въздух дълбоко и бавно“..
Учителя
Молитвата никога не може да бъде равнозначна на изговаряне на думи, каквито и да били те. Без съответното съсредоточение, без вливането на известно индивидуално съдържание в стереотипните форми на молитвата, без поставянето в действие на известно духовно усилие, молитвата не е молитва, а само декламация.
За да можем да се съсредоточим, да вложим съдържание и духовно усилие в молитвата, ние си служим с дълбокото дишане. Това обикновено става напълно естествено, почти несъзнателно, от само себе си: истинската молитва го изисква, като едно необходимо, неизбежно условие, Може би то не е толкова очебиеще, може би то е едва забележимо, но то е условие, без което не може, то е един верен, постоянен, неизменен спътник на истинската молитва.
Както казахме и в началото на тази книга, именно дълбокото дишане ни помага да съсредоточим мисълта си, да се поставим в хармония с Вселената, да се свържем непосредствено с космичния ток на Божествения живот. А тия условия са характерните признаци и на истинската молитва. Молитвата е свързване с живота на Бога. Не можем ли да направим това свързване, ние нямаме и никаква молитва. Днес молитвата е станала за присмех на мнозина, които мислят, че са стъпили на здрава почва — че се опират само на „реални“ неща, макар, в същност, кръгът на реалностите, които те познават, да е крайно ограничен Днес молитвата е станала синоним на губене на време и на безрезултатно самозалъгване. Но това е защото истинската молитва не е позната на тия наши съвременница, които тъй леко се отнасят към този въпрос.
В всеки случай, както днес, така и винаги досега, в историята на човечеството, в живота на хората се срещат безброй най чудни, непостижими и „невъзможни“ за материалиста резултати на молитвата.
Невидимият свят не е нито сляп, нито глух, нито пък е някъде далеч от нас и потънал до такава степен в своите собствени работи, че да не може да чуе гласа ни, когато той е отправен с пълна искреност и когато молбата ни не е в противоречие с Божията воля — с предначертания ход на нещата.