Когато получи Сатанаил от Авадона лъча на Адонай, тури го в сърцето си — и възкипе в душата му изново жад за творчество. И създаде тогава Царството на Трите Небеса. Защото той 6fe отнел три от Седемте Небеса на Йехова, но те не бяxa още уредени и в никое от тях нямаше средец, и граници нямаше издигнати между едно и друго, и духовете, които тябваше да ги управяват, не знаеха своите длъжности. Трите Небеса бяxa до тоя миг три светли пустини, по които се гонят весело небесни вихри, както деца се гонят по полето, което нямa край. Сатанаил трябваше да ги уреди.
Той създаде за седем деня това царство — и то надмина по хубост и блясък всичко създадено от ръката му.
На Първото Небе сгради Сатанаил Седем Храма. Върху седем камъка ги сгради. И Седмина Властители постави да ги поддържат на крилете си.
****************************
... И като се отвърна Каин от лицето на Господа, отиде, та се всели в земята Наид — и основа град.
Растеше градът, защото много бяxa людете Адамови, които последваха Каина. И нарече Каин града Ламнахор, което значи — Град на Кръв. Защото убиец го сгради.
Обърна се тогава отново към Ада сърцето Каиново — и отново я възлюби Каин, защото тя умееше да милва и добре редеше своя дом.
И роди Ада синове и дъщери.
Името на първия — Енох. Той бe тайноведец и жрец. И владееше Тайните на Небето и на Земята — и силите, скрити в човека, знаеше.
А имаше исполин в онова мяcто; името му — Зеребимил, което значи Огнен Вихър. И когато спеше, окото му бe отворено. Но издебна го Енох — и сложи лъскава плоча от сребро пред окото му.
Когато Зеребимил видя лице в плочата, сепна се в ужас; понеже си помисли, че втори исполин стои пред него. И като разтвори устата си, за да изригне пламък, Енох наля в гърлото му вълшебно питие. Тогава Зеребимил падна отново и заспа дълбок сън. От питието заспа той.
И видя исполинът насъне Адонай, като му говори:
„Върви след Еноха — и слушай го!“
Стана Зеребимил, та отиде подир Еноха. И служеше му.
А Енох бе най-силен от синовете Каинови.
И друг син имаше Каин. Името му — Ламех. Научи Ламех науката за вълшебството — и тайните на любовта позна. И ни една тайна не му бe чужда.
И учеше Ламех на тези тайни жените. Научи ги с шафран да багрят нозете си — и с червило да натриват бърните си. И на гърлото си да носят луници със знака Дева.
Научи ги още Ламех — с благовонна маз да помазват лицето си — и да почернят веждите си, а клепачите си да пишат с вжглен от липово дърво. И, когато искат мъж да ги
обикне, — да шъпнат заклинания. И още — билки за любов да дават скритом на мъжа. И на много други сръки научи Ламех жените, но те криеха от мъжете всичко това; защото знаеха, че обаянието на жената е плитко и трае късо.
И обичаха жените Ламеха. Лудуваха по него моми и жени. Но той си не губеше силите по тях.
Иобел се казваше другият Каинов син. Той бе земеделец. И просвети Каин ума му, та Иобел научи тайните на Земята и Въздуха.
И cееше пшеница през новолуние, та сто на едно раждаше зърното. А грозде береше в знака Лъв — и виното бe хубаво.
Позна Иобел пътя на Дъжда. И следите на Светлината научи. И богат стана Иобел, а потомството му — здраво. И синовете му имаха страх от Бога.
***********************
И друг син имаше Каин. Името му бe Товил. Той бe леяр на бронз — и ковач на тънки изваяния.
И извая Товил образ на Небесния Човек. Главата му бe глава на Жена; от бял мрамор я изсече Товил. Очите му извая от син сапфир, а устните изля от червена мед. И сложи на главата му корона от жълт мрамор с червени жилки. А над челото му — Птицата на Живота — от топаз, с лъчеобразни разперени крила — от злато.
И изработи Товил над главата рога на телец, и между рогата — кръгла плоча от червеникаво злато. И на челото — змия, седем пъти навита — и опашката в устата й. От зелен серпентин с черни петна изсече Товил образа на змията.
И тялото бе от слонска кост — тяло на бик, легнало. А нозете и опашката му бяха членове на лъв. И ноктите — от червен порфир. И на плещите му имаше криле.
А подножието бе изпъстрено със страни писмена, — и никой не можеше ги прочете, освен Еноха, брат Товильов, който ги бе написал.
А големи тайни се тулеха в тези писмена. Защото Енох завеща в тях на зналците вси съкровища на своята мъдрост — и опита на своя дълъг живот бе описал в тях, но никой ги не разбираше И висяха словата, като загадка, над вси умове. —
А най-малкият син Каинов се зовеше Иубал. Той бе изкусен в песни, игра и свиреж. И научи Иубал людете да свирят. На кинор, псантер, асор и рог ги научи — и на разни други свирала. Веселба се роди в сърцата на моми и момци. Те се веселяха — и когато работят, и когато си почиват от работа. Обичаха те Иубаля, понеже той бе много сръчен в танец и всякакви игри.
И вси моми от Ламнахор беснуваха от любов по Иубаля — и летеше по него през горещи нощи сластта на цял Ламнахор. Защото момите обичат танцувача и душата им се лепи о всяка звучна песен.
И честит бе Иубал. Всички обичани са честити — защото не знаят, що ги чака. Те не знаят — и колко трае женската любов.
***********************
... И напусна един ден Каин Ламнахор. Защото не му се стоеше вече там. Стесни се сърцето му и Ламнахор му се стори дребен-дребен, като просено зърно.
Тогаз потърси Каин баща си Сатанаиля, но не можа да го намери. Защото Сатанаил градешe Трите Небеса.
И всели се Каин в място пустинно, за да не дойде човек при него. Защото го не теглеше към човек сърцето му.
И спа там.
И видя сън —.
И ето —: разгънаха се облаците, та видя Каин великолепието и блясъка на Трите Небеса.
И — Седемте Храма на Първото Небе.
А на Второто Небе стоеше Скиния четириъгълна, издигната върху дванадесет камъка — по три на всеки ъгъл. И знаковете на Зодияка — върху камъните.
А по всякa стена на Скинията бe изписан образ: на едната — Човек, на другата — Лъв, на третата — Телец, а на последната — Орел. И по девет крила имаха.
Изписани бяxa отвътре и отвън стените с писмена — и никой от живеещите на земята не можеше да ги разбере.
И върху престола на олтара стоеше голяма захлупена чаша — и върху нея написано—: Велика Тайна на Небесната Течност.
И видя Каин Третото Небе.
И видя там Небесния Човек, отразен долу. А което бe горе бяло, долу ставаше черно.
И видя още четири стълпа сградени, а в средата — стълп от злато.
И по него се редяxa издълбани думи:
„Този, Който е“.
А над стълповет се диплеше пурпурен балдахин — и върху него бе изписано Агне с венец от кървави трандафили.
И вид Каин баща си Сатанаиля, стоящ на Третото Небе.
И чу думи:
„Прочети и разбери!“
Но не можа Каин да разбере образите на видението, ни да прочете писмената на Скинията.
И събуди се, смутен и пълен със страх.
И рече Каин:
„Страшно е това място. И то е кръстопът на небесата“. —
И въздигна Каин на местото, където спа, стълп. И написа на него: Маран Ата! , което значи: Господ иде!
