Що мъка изтегли Шарко от Деко и Дана! Ту го щипнат за носа, ту с вода го полеят, ту в количка го впрегнат, ту шията с верига стегнат — ще го удушат!
Търпя, търпя Шарко, не можа да изтрае. Избяга в кучешкото царство.
В кучешкото царство само кучета живеят. Дори една котка няма. Кучета ходят с чадъри. Кучета четат вестници. Кучета продават месо в месарниците. Кучета купуват гевреци. По улици, в магазини, из дворища и къщя — навсякъде се чува само: ау, ау, ау, ау!
Сред кучешкото царство се издига златна колиба. В колибата живее кучешкият цар. На шията му блести гердан от безценни камъни. На главата му има златна корона.
Отиде Шарко при кучешкия цар, поклони се и рече:
— Царю честити, много ме мъчат Деко и Дана.
— Как те мъчат?
— В кола ме впрягат. Шията ми с верига стягат. С вода ме поливат. . .
— Стига, стига! Тия немирници ще получат каквото заслужават. Ти остани тука! Хей, Черньо!
Едно рунтаво куче изскочи пред царя:
— Иди доведи Дека и Дана!
— Слушам!
Черньо замаха опашка и тозчас се втурна към къщата, дето живееха Деко и Дана.
Деко и Дана се връщаха от училище. Черньо ги причака на вратата. Щом го видяха, Деко и Дана плеснаха ръце и извикаха: „Ах, какво голямо куче! Ей сега ще го впрегнем“!
Докараха количка. Впрегнаха Черня. Деко и Дана седнаха в колата.
Шибнаха Черня. А той това чака. Полетя като вятър.
Уплашиха се Деко и Дана. Закрещяха:
— Спри, куче! Стой, стой!
А Черньо тича ли, тича!
Деко и Дана удрят на молба. А Черньо мълчи и тича колкото може. Спря се чак пред царската колиба в кучешкото царство. Две страшни кучета свалиха Дека и Дана от колата.
— Ох, майчице, къде сме? — изпищя Деко.
— Не ни изядайте! . . Олеле-е! — заплака Дана.
— Ние не ядем деца — отговориха кучетата. — Ние сме пазачи на кучешкия цар. Вас чакаме. Ще ви заведем при него. Той ще ви съди, дето мъчихте Шарка.
През туй време кучешкият цар излезе от колибата.
— Р-р-р-р! — изръмжа царят и показа зъбите си.
— Ей сега ще ни изяде! — помислиха си Деко и Дана и затре- пераха.
— Ах вий лоши момчета! — изръмжа пак кучешкият цар. — Как смеете да мъчите нашите братя! Ще останете тука в моето царство, докато ви дойде умът в главата!
Двата пазачи отведоха Деко и Дана в една колиба и ги вързаха с вериги през шията. Сламата в колибата беше мръсна както в Шарковата колиба. Деко и Дана се хвърлиха на земята и заплакаха. Дълго време не можаха да заспят. Най-после заспаха. Присъни им се, че са в къщи при майка си и ядат сладки банички. Но когато се събудиха, намериха само оглозгани кости и късче мухлясал хляб.
— Ау, ау! — залая едно бяло куче и отвърза Дека и Дана.
Впрегна ги в една количка. Седна в количката и започна да ги
шиба с камшик. Тичаха, тичаха Деко и Дана — умориха се. Спряха насред пътя. . . .
— Бяло кученце, — замоли се Дана — закарай ни при вашия цар. Искаме да му кажем нещо.
Бялото куче ги покара към царя.
— Какво искате? — изръмжа кучешкият цар.
— Искаме да станем добри! — каза Дана,
— Като искате, защо не станете?
— Пусни ни да си отидем при мама! Там ще бъдем много добри!
— Да дойде тука Шарко! — заповяда кучешкият цар.
Шарко дотърча и погледна децата.
— Можеш ли да простиш на тези деца, Шарко ? — попита царят. - Те казват, че няма вече да те мъчат.
Шарко замаха опашка и рече:
— Мога ли да не им простя! Те са весели деца. Били са ме, мъчили са ме, но и добро .съм видял от тях!
— Щом е тъй, откарайте ги при майка им!
Деко и Дана се поклониха и излязоха. Позволиха им да се качат не количката. Те взеха и Шарка при себе си. Пазачите впрегнаха Черня, и той полетя с количката към къщата на децата.
Деко прегърна Шарка и рече:
— Жив да си ни, Шарченце! Ти ни спаси. Никога вече няма да те мъчим!
— И котките няма да мъчим! — добави Дана. — И птичките. Че има и котешко царство, и птичи нар. Нали Шарко?
— Ау-ау! — отвърна Шарко и близна Дана по нослето.
