19. Пътуване с параход
Завършване учебната година с проект
През първите години на моята учителска практика, завършвах учебната година с официална забава пред родителите. Последната коствуваше доста труд, доста нерви и притеснение от страна на деца и учителка.
В последствие, годишните ми забави придобиха по-интимен характер, изнасяни в учебната стая, където децата изпяваха и изиграваха пред родителите си най-обичните игри и песни, заучени през годината. Разбира се, че аз систематизирвах предварително номерата по сезони, прибавях тук-таме по някой нов номер, но общо забавата даваше отражение на всичко по-характерно през годината, изразено в песни, игри и драматизация.
Все пак анализирайки психологически казаното, можем да си зададем въпроса — песните и игрите са ли най-съществената работа с децата? Не. Последните идват да ни послужат само като средство за целта ни — създаване добри навици, социално чувство, творчески дух и изграждане на силни характери у децата. А как още бихме дали израз на всичко това пред родителите? Тук опита ще ни отговори — чрез колективна игра, чрез проект.
От три-четири години, имам приятната опитност да завършвам учебната година с проект и не бих могла да опиша успехът, ефектът и радостта на децата. Има фини изживявания, които могат само да се чувствуват, но не и да се разказват.
Горещо препоръчвам на всяка колежка този нов маниер. на годишна забава чрез проект, където децата имат пълна възможност да се проявяват като делови и творчески характери.
Ще се опитам да предам една от последните годишни забави дадена в проект.
Само двадесет дни ни деляха от ваканцията.
Естествено заговорихме за годишната забава и за свидетелствата. Раздадох стихотворения на няколко деца и почнахме да преговаряме ученото през годината. Имах за цел, между другото да централизирам забавата около един общ интерес, за което търсех подходящ случай.
Един ден Христо и Стефчо заиграха на параход. Скоро играта се поде от всички момчета. Идеята ми се видя доста навременна. След два-три дни играта ни се разрастна в проект-пътуване с параход. Всяко момче, заемаше по един пост-капитан, машинист или моряк. Момиченцата и те се разделиха, на морски феи и рибки. Започна се тряскава работа. Рибките и феите учеха своите балетчета, и правеха от хартия яки и шапки на моряците. А момчетата строеха парахода. Първо го начертаха с тебешир на пода и наредиха столчетата във вид на параход. След няколко дни, изградиха стените на парахода от картон (10 листа) боядисаха ги и заковаха долната страна на пода. Палубата беше доста голяма за да събере столчетата, мачтите, знамената, наблюдателницата. И така неусетно, с помощта на приказки и картини развихме напълно проекта си „игра на параход" без големи подробности — излишен баласт за малките. От ден на ден интересът се увеличаваше, децата идваха рано, работеха усърдно, без шум и отегчение. Всеки беше на поста си и най-акуратно изпълняваше службата си. Не искам да преувеличавам нито да фантазирам, нека всяка колежка сама опита и се увери, колко много могат да мислят малките умове и колко много могат да работят малките ръце! И колко много дух, колко много творчество и дейност ще можем да покажем пред родителите! Ето как определих работата си за годишната забава.
Естествено, че през последните три седмици взехме и нов материал, във връзка със сезона и проекта, така напр. заучихме песничките: „Ние сме моряци", „Пляс -плис", Моряци сме безстрашни", играта с песен „Веселите рибки", танца на морските феи — балетче, приказката „Чайка", „Свърши се, замина учебната година" и още няколко номера.
Решихме" да има и концерт през време на пътуването. Тук щяхме да изнесем минатия материал през годината: песни, игри и стихотворения.
И така, неусетно, с много радост и възторг подготвихме своето пътуване, което свързахме с много ръчна работа: строеж на парахода, моряшки шапки, яки и маншети, рибки от картон и уреждане ресторант при парахода, с много песни, игри и приказки, с много творчески дух и дейност, с много живот.
Не бих направила услуга, ако развия подробно работата през всеки ден и ако предам точно, кога сме взели всяка нова песен и игра, тъй като работата ни с депата е творческа и върви непринудено. Достатъчно е да създадем дух в играта, за да се развие последната най-правилно и най-естествено, без шаблон и без правила. Целта ми в случая е да предам самата жива линия, която развива творческата дейност у децата и изгражда характерите им,
В скоро време детската стая представляваше море, пълно с живот и радост. Дните бяха кратки и много често депата обядваха в училище,, за да имат повече време за работа. Лятната жега не ни смущаваше, даже и не я чувствувахме.
И така, увлечени в играта, посрещнахме последния ден. ч - Годишно утро.
/ч Цялата стая беше в празнична украса, От едната страна беше построен параходът „Първи май", а от другата бяха насядали майки и бащи и очакваха да видят своите рожби в играта.
При започване отправих няколко думи към родителите, подчертавайки задачите на детската градина и психологическото • значение на играта, респективно предстоящото ни пътуване.
1. Влязоха морските феи и рибките, облечени със съответни костюми и насядаха на столчетата около парахода.
2. Водени от първия капитан с марша „Ние сме моряци" влязоха в стройна редица моряците и взеха местата си в парахода.
3. При даден знак всички изпяха с движения „Пляс-плис". След това всички изправени изпяха „Добре дошли" към родителите си.
4. Рибките изиграха с песен „Веселите рибки", След играта моряците спуснаха мрежите и ловиха риби. Последните преместиха столчетата и седнаха в парахода.
5. Момиченцата рибки станаха млади девойки и сервираха закуски (и тук имаше какво да видят родителите).
6. След закуската имаше три минути тишина.
7. Започнахме концерта. Всяко дете каза по един номер: песен, стихотворение или игра. И по този начин минахме преговора на ученото през годината.
8. Следваше последният номер — балет на морските феички. Грамофонът засвири валс и феичките заиграха. В последния миг една от феичките намери на морското дъно кутия пълна със скъпоценности (сложена в момента от мен) и я предаде на първия капитан, като дар на всички деца за тяхното послушание и трудолюбие през годината.
— Сега, да се качат и феичките на парахода, за да раздам наградите за вашето послушание! — подех най-после аз, като взех кутията със свидетелствата, изненада за всички.
— Мили деца, учебната година се свърши! Тъй както сте качени на парахода, ще ви раздам свидетелствата и ще ви пожелая добър и щастлив път в голямото море на живота, където навлизате всеки ден. Бъдете смели, борете се с трудностите и преуспявайте! Тъй като тази година завършвате всички с успех — шестица, така ви пожелавам да минавате всяка година! Бъдете здрави, весели и безгрижно плувайте в голямото море на живота! Често ще срещате в живота си бури и препятствия, но вярвайте в Бога, вярвайте в доброто, вярвайте в себе си и ще успявате всякога.
— На добър ви път, мили деца! Вдигнете котвата от пристанището на детската градина! На всекиго ще дам свидетелство с шест, за да отпътувате всички с успех. (Подред раздадох свидетелствата — бонбонерка с шест бонбона). Вдигнете свидетелствата си, тъй както сте на парахода и да изпеем „Свърши се, замина учебната година"!
При повишено настроение взехме си „сбогом", като напомнихме да дойдем утре след обед за ръчните работи (блокчета с рисунки, албумчета с мозаично изрязване — есен, зима, пролет и лято, картонени играчки — шейни, колички, кутийки, глинени зеленчуци, плодове и др., разни ръкоделия и цветя) и за снимките, направени от миналия ден на парахода.
Така завърших учебната година с децата тази година. Резултатите бяха отлични и от тогава практикувам подобен начин при свършване.
