Едно другарче, днес ни донесе кокиченца. Това беше нов случай и редно беше да спрем вниманието си на тези първи предвестници на пролетта. При все че нямах предвидена работа за случая, ние — детските учителки, сме длъжни да имаме репертуар за всеки случай. Ето как постъпих.
След като взехме обикновената си работа — свободни игри, молитва, преглед на чистотата и определяне дежурни, редно беше да обърнем внимание към двете нови гостенчета — дошли с някои от децата. Запознахме последните с нашата обстановка и работа, попяхме две-три песни и преминах по-нататък.
— Деца, видяхте ли и другите гостенчета?
— Кои са? Къде са? — обадиха се няколко гласчета.
— Не ги ли виждате? Ето ги, наредени едно до друго, чисти и красиви I
— Куклите! — извика Цецка.
— Не. Куклите са всеки ден при нас и те не са ни гости. Тук, при нас са дошли за първи път няколко хубави гостенчета с бели роклички, като звънчета и с зелени крачета. Вижте ги как са се качили на масата и са влезли в чашата да пият вода.
— А ето, ето кокиченцата! — извикаха изненадани децата.
— Да. Дошли са ни на гости първите кокиченца. Я, да ги запитаме, как са дошли толкоз рано самички ? — взех две кокиченца в ръка и запях! „Кокиченце, момиченце".
След песента имахме приятна беседа за пролетните предвестници. Между донесените кокиченца едно беше с луковичка. Посадихме го в саксийка и всички се грижехме за него. През втория час попхяме няколко пъти новата песен и нещо повече: избрахме деца — кокиченца и деца, които ще питат кокиченцата, и пеейки драматизирахме новата песен.
Към края на часа извадихме торбите с приказки и уловихме приказката „Снежната Царица и първото кокиче"1). След като я разказах беше време за отиване. Запяхме песничката за сбогом и леко на пръсти като кокиченца, по няколко на групи всички деца тръгнаха към дома си.
След обяд децата донесоха и други кокичета. Пяхме новата песен, драматизирахме сутришната приказка и започнахме да рисуваме и моделираме кокичета.
Така научихме много нови песни за кокичето. Дни наред пяхме песни, учихме стихотворения и приказки за белоснежното кокиче и освежихме стаята си с много кокиченца, с мозаични или обикновени рисунки, а по-късно се научихме да правим кокичета и от крепирана хартия.
_______________________ 1 Всички се извиваме назад, правим движения с ръцете, като че взимаме торба, разтваряме я, навеждаме се да хванем приказката, четем заглавието от ръката си и с движения оставяме торбата на място — зад столчетата.
