Във време на разговора една птичка пееше и Учителя каза:
Тази птичка пее: „Посейте, посейте, направете, дайте!“
Има някои, които трябва да се женят, и други, които не трябва да се женят.
Една сестра попита: „Коя е мярката, кои трябва да се женят и кои не трябва да се женят?“
Не трябва да се женят тези, които ще раждат духовни деца. Които не трябва да се женят, трябва да служат на Бога, да раждат духовни деца. Другите нека се женят.
Същата сестра запита: „Какво значи да раждат духовни деца?“
Под раждане на духовни деца се разбира две неща: първо, ще пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според високия идеал; това са вашите деца, това е дело на Любовта. Второ, тези хора, които ще събудиш за Божественото, те са пак твои духовни деца, ти си ги родил.
Малко хора съм срещал да обичат. Не че не любят, но това не е Любов. Ще ви дам едно правило: всяка сутрин, като станете, чрез размишление и молитва елате в едно красиво Божествено състояние на вдъхновение и подем, изпълнете се с Любов, Вяра и Надежда, ще получите благословение и така обогатени почнете работа. Не отивайте на работа празни и бедни.
По някой път ние чувстваме едно състояние, като че сме пълни с Любов и търсим къде да я пласираме. А по някой път толкова сме изпразнени, че търсим да ни обичат. Първото състояние е възходящо, има потенциална енергия; при второто има извънредно много кинетична енергия.
Любовта идва периодически. Като дойде в нас, не остава, а дава Живот и след време, като се върне пак, вижда доколко сме го използвали. Тя всякога оставя преизобилно и си заминава, защото ако е при нас, ще бъдем винаги в блажено състояние и не ще можем да се сърдим. Тя, като си замине, ни оставя свободни да правим каквото си искаме. Но има и друга причина, поради която Любовта си заминава: защото организмът ни все още не е приспособен да издържа по-дълго време на нейните силни трептения. Организмът на човека постепенно трябва да се приспособява да издържа на Любовта.